"Гордън Рамзи не би стъпил в кухнята на Благичка, защото няма от какво да се оплаче. Не просто вкарва в дома ви сладкарство от висока класа, но и я прави пряко достъпна чрез рецептите, които споделя, и курсовете, които организира. Благичка демократизира качествената храна!"

"Макар деликатесите на Благичка да залъгват с вкуса си, бидейки твърде вкусни, за да са здравословни, те не само че са, но са и истински шедьоври! Проверено от спортуващ чревоугодник! Гастрономическо 10/10."

Такива оценки получава Блажка Димитрова за своите кулинарни чудеса от доволни клиенти. В ресторанта ѝ не просто ще се насладите на вкусните бадемово-лешникови кокоски, мъфини, протеинови бисквити, сурови торти, брускети с козе сирене, тартове с броколи и др., но ще бъдете впечатлени от още поне две неща - "Благичка - ZERO WASTE" е първият ресторант с нулев отпадък в България, който освен това наема младежи в неравностойно положение. Как започва всичко? Заповядайте на гости у Благичка.

Блажка обожава готвенето от малка, когато попива първите уроци по приготвяне на ястия и десерти от баба си - да гледа как тя меси тесто, как залива торти с шоколадова глазура или как поръсва с ким соленките било любимото ѝ занимание. По-късно тя използва силата на храната, за да спечели доверието на своите ученици: след като завършва публична администрация в СУ и национална сигурност и отбрана във Военната академия, младата дама става учител по програмата на "Заедно в час" в 54-то училище в столицата - стъпка, която се оказва предопределяща за по-нататъшния ѝ път. Като преподавател по английски език и предприемачество на ученици от 10-12 клас, Блажка се натъква на трудности - учениците изобщо не искат да я слушат. Но пък постоянно нещо ядат. Тогава учителката започва да ги черпи с домашно приготвени сладки. Не след дълго ледовете между нея и младежите се стопяват и самите те я подтикват да промотира във Фейсбук кулинарните си произведения. Така през 2016 г. се ражда кухнята на Благичка, която първоначално работи като кетъринг, а после започва да приготвя целодневно меню - както за директна консумация в ресторанта ѝ (когато не е затворен заради противоепидемични мерки), така и с възможност за доставки. Основен принцип в работата ѝ е да ползва почти изцяло продукти от местен произход и от местни доставчици, както и предимно пресни плодове и зеленчуци.

Освен за здравословната храна обаче Блажка мисли и за много други неща. "Затлъстяването, наред с повишаващия се процент на младежи в неравностойно положение, които не могат да намерят работа, е това, което искаме да променим", казва тя. Затова и решава да

наема само младежи в неравностойно положение

- защото вярва, че "младежите са най-важното богатство, което обществото ни има, и трябва да инвестира в него". Досега през кухнята ѝ са преминали около 20-ина младежи, всеки от които е работил при нея поне година, за да добие самочувствие и да развие нужните трудови навици и умения. 

Тя обича да разказва за Марио, който е глух, но от 2 г. е неотлъчно в кухнята - в началото той се срамувал да комуникира дори с екипа, да не говорим за клиенти. Днес вече не само готви най-вкусната мусака и френска селска торта, но и обслужва клиентите - взема поръчките им, сервира им, дори доставя храна по домовете на хора в близките квартали. Увереността, която е натрупал при Благичка, го води до следваща стъпка - желание да изкара шофьорски курсове. "Първоначално бях ужасена от мисълта, че Марио, който не ме чува, ще шофира в София. Аз съм дългогодишен шофьор и знам какъв кошмар и колко опасно е шофирането в столицата! Но след това се замислих - колко смелост има в моя Марио, за да е готов за това предизвикателство", спомня си Блажка. Понастоящем Марио умее да шофира идеално, но среща немалко затруднения с листовките, които предстои да пребори.

Не само глухият младеж успява да намери своя път в живота. Девойка, работила в кухнята на Благичка, след това си намерила работа в "Хилтън". Момиче със специални образователни потребности, което в началото се затруднявало да нареже пица на 8 парчета, в момента е помощник на други деца със специални нужди. Друг младеж е станал учител по китара. "Тези младежи страдат от дефицит на грижи, те просто трябва да бъдат подкрепени, някой да повярва в тях. Дори не е нужно човек толкова да ги обучава, колкото да им делегира отговорности, за да разцъфтят", казва Блажка за колегите си.

Ежедневното хвърляне на купища боклук от кухнята

кара Блажка да се замисли и за околната среда. Една вечер, виждайки големия шумен камион, който събира отпадъците, тя заговаря младежите, които работят на него. Те ѝ разказват подробно как по график камиони минават и събират различните кофи, как после боклукът отива или на сметището, или в сепариращите депа, колко често се пълнят кофите за рециклиране и още, и още. На въпроса ѝ как може да отиде на сметището и да види какво се случва там, те през смях ѝ обясняват, че там има охрана и е забранено. Блажка обаче не се отказва - след 2 дни е поканена от "Екопак България" да бъде гост на събитие "По пътя на отпадъците".

Там бива разтърсена от гледката на купищата боклук, който пристига в депата. "Плашещо е, че малко встрани от центъра на София има едни огромни площи с боклук, които гражданите не виждат. А когато не виждаш нещо, ти е по-лесно да го игнорираш и то да не те тревожи и да не те кара да се чувстваш неудобно", казва Блажка. Според нея място за неудобство има много, както и възможност за поправяне на допуснатите човешки грешки. "Никога не е късно да започнем да правим нещата по друг начин", убедена е тя.

На сметището Блажка научава, че повечето видове пластмаса се рециклират само веднъж, хартията - между 5 и 7 пъти, а стъклото и алуминият - безкрайно много пъти. Разбира, че в България има 5 фирми, които се занимават с рециклиране на опаковки. "Това е и причината на места да виждаме три кофи - жълта (за пластмасови отпадъци), синя (за хартия) и зелена (стъкло), а на други места две - жълта и зелена. Ако мислите, че един камион минава и събира всички отпадъци наведнъж, не е така! Има график, който може да видите и в интернет, а всеки камион се обозначава със съответния цвят, така че всеки от нас може да следи дали кофите се събират правилно", казва тя. И съветва, ако в квартала ви нямате от кофите за разделно събиране, да пишете до кмета - той е лицето, което може да подаде заявка към съответната фирма за рециклиране на отпадъците и да сключи договор с тях. "Рециклирането е добра стъпка към намаляване на отпадъците, които генерираме. Можете да рециклирате всяка опаковка, която има знака за рециклиране на себе си. Ако се чудите дали става за рециклиране, пак я сложете в кофите за разделно събиране. Жените в депата ще преценят."

Разходката по пътя на отпадъците се оказва съдбоносна,

тъй като тогава започва, както казва самата Блажка, пробуждането ѝ. Първо решава да замени найлоновите торбички с платнени, клечките за уши - с такива с дървена пръчица за многократна употреба, сухите и мокрите кърпички - с текстилни кърпи. Купува си четка за зъби с бамбукова дръжка, заменя верото и шампоана със сапун, започва да пазарува от кварталните магазинчета с насипна стока, като си носи кутия за многократна употреба, забърква си сама и козметика по домашни рецепти (Блажка е създала и собствена козметична серия от шампоани, кремове и балсами YOCO Cosmetics). Спира да купува минерална вода в бутилки, а си носи филтрираща бутилка за многократна употреба, която налива с чешмяна или минерална вода.

А после възприема философията на нулевия отпадък и в работата си, превръщайки ресторанта си в първия у нас, който не генерира отпадъци, замърсяващи околната среда. Пет са принципите, които я ръководят: 1. Откажи нещата, от които нямаш нужда (тя се отказва от пластмасовите бутилки и сламки, казва “не” и на всякакви опаковани в пластмаса храни); 2. Намалявай потреблението на нещата, от които имаш нужда; 3. Преизползвай нещата (пазарува със свои платнени торби, използва стъклени кутии и бутилки за млечните продукти); 4. Рециклирай всичко онова, което не си успял да откажеш, намалиш или преизползваш (имат си рециклираща станция и ако се озоват с боклук, който се налага да изхвърлят, то задължително го събират разделно и изпращат за рециклиране); и 5. Компостирай - "Ние сме първото заведение, което изхвърля всичкия си органичен отпадък в компостер, който отпадък скоро след това се превръща в пръст, а с нея наторяваме горичката наоколо", казва тя за създадения от нея компостер в градинката до заведението ѝ, който вече се ползва и от 30-ина семейства от квартала.

Преди година Блажка основава и неправителствена организация "Нулев отпадък - България", която с различни инициативи и обучения, сред които и написаната от нея книга по темата, промотира намаляването на отпадъците. "Не бих казала на хората да не ползват това или онова. Всеки трябва сам да извърви своя път", казва още Блажка, която съвсем закономерно си спечелва и достойно място в класацията на Forbes България "30 под 30" за 2018 г.

Кое я мотивира да продължава да прави всичко това? "Дъщеря ми!", казва без колебание младата дама. "Още няма 4 г., но като видя как ме гледа, как попива всяко мое действие и как вече знае какво е компостер, се изпълвам с благодарност, че може да види най-добрата моя версия, както и с надежда, че след време и тя ще може да създаде най-добрата версия на себе си", казва Блажка, изпращайки ни приветливо от своята уютна кухня.