Земята на Орфей е родила много изключителни музиканти. Някои от тях са познати повече навън, отколкото в родината. Като Вероника Тодорова - царицата на акордеона. На световното първенство в Норвегия през 2006 г. тя е призната за най-добрата на този инструмент на планетата. В ръцете й клавишите могат да изсвирят всичко - любовна страст и меланхолия, вятър и дъжд, шума на реката, шепота на пустинята и тътена на Балкана.
Вероника е родена преди 33 години в Плевен. Но детството й преминава в Дебнево, където момичето попива енергията и духовността на китното троянско село. Свири на акордеон от 6-годишна. Първо учи в ловешката музикална школа при Димитър Цветков, а после продължава при Мариета Жекова в Троян. Когато е само на 10, идва първото отличие - на конкурс в Клингентал в Германия.
Точно на рождения й ден - 19 май, е поредният конкурс за акордеонисти и Вероника трябва избере в коя възрастова група да участва – при по-малките, където ще е най-голяма, или при по-големите, където ще е най-малката. Преподавателката ѝ отсича: „При по-големите, разбира се! Няма да се излагаме, я!". Доверието е оправдано - момичето печели третото място.
Следват още успехи. Вероника става първа в националните конкурси в Пловдив, Русе и Нови пазар. През 2003 г. получава отличия в Чехия и Швейцария.
Житейски зигзаги
Макар че талантливото момиче е трикратен победител в състезанията, организирани от Музикалното училище в Пловдив, когато кандидатства да учи там, не я приемат. "Взеха деца, заели седми и осми места в конкурсите, а мен не", спомня си с огорчение тя. По-късно от школата й поднасят извинения и обясняват, че е станало недоразумение. Вероника извлича от обидата урока, че "Всичко, което не те убива, те прави по-силен".
През 2003 г. семейството й заминава за Германия. Първите месеци в чуждата страна са трудни - акордеонът й се чупи, няма кой да го поправи, няма и учител. Половин година не свири. Но след това се мобилизира и се връща към музиката. Първо взима уроци от руски имигрант, после отива в школата на знаменития италиански професор Ренцо Руджери, един от най-големите съвременни джаз музиканти.
Руджери поставя цел - след 3 години възпитаничката му да влезе в челната тройка на най-престижния конкурс за акордеонисти - в Кастелфидардо (Италия). Педагогът обаче не се стърпява и още след първата година хвърля Вероника в състезанието - "да видим какво ще стане“. И става чудо - гениалната българка не само се класира за втория тур, но и печели трето място. Руджери е във възторг - за първи път от десетилетие жена стига до втори тур на този конкурс.
Италианецът композира музика специално за любимката си и прави концерти с нея. Европейските медии започват да пишат за талантливата българка.
Три години по-късно Вероника получава титлата „Майстор на Германия“. Печели призове във Финландия, Австрия, Словения, Италия, Сърбия, Чехия, Швейцария. Пет поредни години (2012-2017) е стипендиант във Франкфурт на академията „Йехуди Менухин“. Програмата ѝ стига до рекордните 150-170 концерта годишно.
На световното първенство в Норвегия през 2006 г. нашето момиче е обявено за най-добрата акордеонистка на планетата.
Италианската фирма "Скандали" - световноизвестният производител на акордеони, избира талантливата българка за свое рекламно лице. Инструментите, с които свири Вероника, са правени специално за нея. Струват хиляди евро.
Танго, джаз и ръченица
Младата музикантка свири всичко - класика, джаз, поп, вариете. Около 70% от репертоара ѝ в последните години е музика на нейния професор Ренцо Руджери. Харесва й да импровизира и експериментира. Започва да търси партньори в търсенето на ново звучене.
Вероника е само на 18, когато създава първата си група - "Вероника Тодорова бенд", с германските музиканти Аксел Шпрайцер –ударни, и Детлеф Гьорке – бас китара. Триото редува и смесва танго, джаз, български фолклор и бързо печели почитатели с оригиналния си репертоар, включващ и прочутите български неравноделни тактове.
Аржентинецът Астор Пиацола, създател на "танго нуево" (модерното танго), е друг обожаван от българката музикален гений. Именно Пиацола вдъхновява Вероника да основе „Танго рова квинтет“, в който звучат акордеон, пиано, цигулка, флейта, контрабас. Групата е мултинационална – пианистката е българка, която живее в Германия и преподава в Холандия, флейтистката и цигуларката са германки, басистът е италианец. Великолепната петорка бързо покорява концертните подиуми.
В Германия българката се се изявява и като диригент на два оркестъра - състав от 20 акордеонисти и 16-членна струнна формация с мандолини, мандочели, китари и контрабаси. Намира време и да преподава - в музикална школа с над 40 ученици.
Талантливото момиче разказва как "потъва" в музиката: "Някои колеги свирят с каменни лица. Аз не мога да сдържам и да крия емоциите си. Когато засвиря, често затварям очи, знам, че лицето ми изразява това, което преживявам, и знам, че го предавам на публиката".
Вече звезда от световна величина, гениалната акордеонистка прави първите си концерти
на родна земя
през 2008 г. Помагат й община Троян, импресарска къща “Елита” от Пловдив, читалище “Лик” от Плевен. Свири в Троян, Ловеч, Плевен и Пловдив – пред пълни зали и възторжена публика. Турнето в България я зарежда с огромна енергия и любов. Тогава си дава сметка кои са важните символи в живота й - селото на детството й Дебнево означава свобода, акордеонът е божественото, Германия свързва с работата, България е... вълнение и любов.
Jam On The River -
музика под звездите край реката, е фестивал, свързан с любимото Дебнево. Идеята на Вероника е да събира хора на изкуството, не само музиканти, от цяла Европа, за да творят заедно в живописната местност „Лъка“ край селото на брега на река Видима. „Мястото е много специално, магично и природата и хората тук са прекрасни“, обяснява музикантката. Досега Jam On The River е имал две издания – през 2018 и 2019 г., и двете много успешни. Вероника се надява пандемията да отзвучи и още догодина да направи трети фестивал край реката.
"Музикална приказка Дебнево"
е проект, свързан с местното училище, в което Вероника взима първите си уроци по ноти, а сега преподава там. "Смятам, че е много важно децата да имат възможност да се докоснат до музиката, тя променя техния мироглед“, смята гениалната акордеонистка. Проектът зрее отдавна. От концерти в Германия Вероника събира пари и ги инвестира в Дебнево - през 2015 и 2016 г. педагози от Троян идват в селото и преподават пиано, акордеон и пеене на местните малчугани. „Аз също съм дете от Дебнево, знам какво ми даде музиката на мен и не мога да си представя как би изглеждал моят житейски път без нея", обяснява царицата на акордеона.
Пандемията затваря сцените и залите и слага край на концертите. Но Вероника е щастлива, че е у дома, и не спира да работи. Преподава и предава магията на музиката на децата в село Дебнево. Има чудесна дъщеричка, подкрепящо я семейство, верни приятели. Мечтае си за следващото издание на Jam On The River. Споделя, че се възхищава на музиката на Теодосий Спасов, Недялко Недялков, Пейо Пеев и че с удоволствие би свирила с всеки от тях.
