Медия без
политическа реклама

Вишеград, но край Кърджали

Има амбиции крепостта да се води "Родопският Царевец", но и без това си е най-запазената в тази част на планината

29 Апр. 2022
Уикипедия
Гледка към Вишеград с Кърджали на заден план.

Крепостта Вишеград над Прага е отлично позната на цял свят. Унгария се гордее със своето градче (2000 жители) Вишеград. Град с това име има и в Босна и Херцеговина.

Но дълги години някак встрани остава фактът, че и в България има Вишеград. При това тази крепост с основание може да претендира за една от най-значимите забележителности в Източните Родопи. Тази неправда обаче скоро може да се разсее, тъй като по електронните медии тече усилена рекламна кампания за Вишеград. Дори има опит той да бъде представен като "Родопският Царевец". От което няма никакъв смисъл, тъй като цитаделата край Кърджали си има достатъчно свои достойнства, за да има някакво съпоставяне с Царевец.

Вишеград е разкрит в пълни подробности по време на археологически разкопки през периода 1970-1972 г. от екип с ръководител Цветана Дремсизова-Нелчинова и с участието на археолога от Окръжния исторически музей – Кърджали Иван Балкански. Тогава в района край кърджалийския квартал "Гледка" са открити 17 тракийски надгробни могили, няколко тракийски светилища и е разучена подробно крепостта Вишеград. До нея е село със същото име, отстоящо само на 5 км от Кърджали. Самото наименование означава "град на високо" или "висок град", което е често срещано за крепости над населени места, както стана ясно. Местните го знаят и като Хисар Юстю (Горна крепост).

 

Историята на това място


През късната бронзова и ранножелязната епоха тук е имало тракийско светилище. Възможно е тук да е живяло тракийското племе койлалети. През III-IV в. е издигнат римски кастел за охрана на важен римски път по долината на Арда. 

Счита се, че крепостта е построена през XI-XII век върху основата на съществуващото римско укрепително съоръжение. Част от крепостните стени са съхранени и до днес. Южната стена например е с дължина 75 метра и със запазена височина, достигаща до 7 метра. Могат да се видят и две вътрешни правоъгълни кули. В западната половина на северната стена е запазена външна каменна стълба. Това дава основание да се твърди, че Вишеград е и най-запазената крепост в Източните Родопи.

Площта на крепостта е сравнително малка (562 кв. м). Учените считат, че това е типичен средновековен феодален замък, използван за контрол на минаващия наблизо главен път. Там най-вероятно е била резиденцията на управителя на областта Ахридос.

Една от идеите при строителството е била да има пряка видимост с крепостта Мнеакос (или Моняк), която се е намирала на отсрещния хълм. Счита се, че във Вишеград или Моняк баронският съвет на Латинската империя избира през 1206 г. за владетел Анри Фландърски, след като брат му Балдуин е пленен от цар Калоян година преди това. В края на ХІV век крепостта е разрушена до голяма степен при османското нашествие.

За Вишеград се смята също така, че именно на това място са корените на днешния Кърджали. Екип от учени начело с Екатерина Манова през 1962 г. открива значителен по размери и население град, с обширен некропол, върху малка част от който е построен Кърджалийският манастир с крепостни стени и черква "Свети Йоан Предтеча".

По време на проучванията на Вишеград в началото на 70-те години на миналия век пък са открити подове на землянки, основи на пещи, керамика, накити, копия и дори забрало (предната част) от рицарски шлем, за който се предполага, че е от началото на XIII век. Тъкмо последната находка дава основания да се свърже крепостта Вишеград с рицарите кръстоносци.

За този район пише един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход - Жофроа дьо Вилардуен. Той описва как кръстоносците прекосяват района и лагеруват край крепостта Моняк през 1206 г.

Най-новите археологически проучвания на Вишеград са правени през лятото на м.г. от екип, ръководен от проф. Николай Овчаров. Установен е планът на крепостта - тя е разполагала с общо три кули и е била непристъпна от всички страни. Във вътрешността е имало триетажна сграда с дължина около 40 метра. Най-вероятно именно там е бил домът на управителя на цитаделата. Има и предания за дълъг подземен тунел, като тепърва ще бъде изследвано дали такъв наистина съществува. Тъкмо последните изследвания провокират проф. Овчаров да рекламира усилено Вишеград като една от големите забележителности в Родопите. Крепостта е включена в нов проект на правителството за културно-археологически туризъм.

 

Вътрешност и панорама

 

За запазените крепостни стени вече стана дума, но има също така останки от кули и други помещения. Виждат се и части от керамични изделия. Ако проучванията продължат, вероятно стените ще бъдат разкрити в още по-голям размер. Крепостта действително има потенциал да стане основна туристическа атракция в региона, редом до Перперикон. Още повече че от платото, на което се намира Вишеград, се разкрива впечатляваща гледка към язовир "Студен кладенец", крепостта Моняк, село Лисиците (с водещ до него въжен мост, най-дългият такъв в България), както и към намиращия се наблизо Кърджали.

Градът е на около 6 км от село Вишеград, над което е разположена крепостта. Ако тръгване от Кърджали към това място, трябва да хванете пътя за квартал "Гледка", откъдето да излезете от града. Там има табела за селото. Трябва да преминете през цялото му протежение и след края му вече се вижда и платото с крепостта. До там води пътека, по която се минава само пеш, но за по-малко от 10-ина минути.

Това е и единственият възможен път до Вишеград в момента. Има вариант през "Гугъл" да се озовете в подножието на крепостта, но откъм село Островица, намиращо се точно под нея. Но от там няма пътека до цитаделата.

 

Наблизо

 

Разбира се, ако Вишеград провокира интереса ви, то може да разгледате и крепостта Моняк. Както стана дума, тя се намира до село Лисиците, но за да се стигне до него и респективно до тази цитадела, първо трябва да се хване пътят за село Широко поле. Трябва да се знае обаче, че Моняк е доста по-нависоко и съответно изкачването до нея не е толкова лесно. Но пък е по-голяма по площ и предлага дори още по-завладяваща гледка за всеки, който достигне до това място.

Крепостта Вишеград е обявена за паметник на културата от национално значение още през 1968 г. Но е трябвало да мине над половин век, за да бъде оценен по достойнство нейният потенциал.

Ключови думи:

Вишеград, туризъм

Още по темата