Пророкът Мохамед бил казал, че ако в Рая се окаже, че има само един плод, той лично би предпочел това да бъде смокинята. Любопитно е, че по този въпрос разбиранията на различните религии са в пълна хармония. Всички обичат смокинята. Тя навсякъде е смятана за свещено и дори някак стратегическо дърво за цивилизацията. Със смокинови листа Адам и Ева скрили голотата си, след като вкусили от дървото на познанието. Под смокиново дърво Сидхарта Гуатама Буда получил просветление и създал будисткото религиозно учение. Под същото дърво, според разказа на Плиний Стари, Капитолийската вълчица отгледала Ромул и Рем. Според гръцката митология по време на битката с титаните Гея превърнала своя син Сикеус в смокиново дърво, за да го спаси. Според друг разказ смокинята била създадена от богинята на плодородието Деметра. Римската митология я свързва с Бакхус и това обяснява защо в известната картина на Караваджо младият бог на виното и веселието е с венец от смокинови листа.
Интересно е, че и модерната медицина също като боговете и пророците гледа много благосклонно на този плод. Лекарите изтъкват поне десет много разумни причини човек да не се лишава от пресни смокини, особено през септември, когато са идеално узрели, сладки и ароматни. Доказано е, че понижават кръвното налягане и намаляват рисковете от рак, богати са на фибри и подпомагат доброто храносмилане, съдържат ценни минерали и микроелементи, както и омега 3 и - 6 мастни киселини, богати са на калий и калций, както и на желязо и освен всичко това подобряват настроението. Това с настроението се обяснява по следния начин. Смокините били лаксатив, т.е. помагали срещу хроничен запек, а хората със запек обикновено са кисели и тревожни. Диетолозите специално наблягат на профилактичните и лечебни качества на смокините при хора със сърдечносъдови заболявания. За здраво сърце, казват, трябвало непременно да се ядат смокини.
Изглежда още от древността хората са били наясно с техните забележителни хранителни качества. Смокинята (Ficus Carica) е едно от най-рано култивираните плодни дървета. За нейна родина се смятат земите на Мала Азия, откъдето е започнало разпространяването й на запад и на изток. Това обяснява и специалното й присъствие в древните митологии. В Гърция и Рим сушените смокини са били стратегическа суровина. През VI в. пр. Хр., при управлението на Солон, износът им от Атика е бил забранен със закон. По време на олимпийските игри състезателите били хранени със смокини, за да постигат по-високи резултати.
Заради специалното им отношение към тези плодове наричали атиняните „сикофаги”, т.е. смокиноядци. Елинистическият владетел Митридат ги обявил за най-добрата от всички храни, способна да предпазва от всякакви болести, и наредил на своите поданици да ги ядат всеки ден. В Рим по времето на империята със сушени смокини угоявали гъски, за да се подобри вкусът на месото и за да се увеличи черният им дроб. Многобройните сортове, споменати от автори като Теофраст, Катон и Плиний Стари потвърждават специалното значение на тази култура през Античността. Най-високо били ценени смокините от Сирия. По времето на император Тиберий те били предмет на оживена търговия. Гръцката и финикийската колонизация по бреговете на Средиземно море ги е направила популярни в Южна Европа и Северна Африка още от древността, което обяснява и тяхното трайно присъствие в гръко-римската, юдео-християнската и ислямската култура.
Към края на лятото и в началото на есента пресните смокини завладяват въображението на всеки истински кулинар. От тях освен сладко и конфитюр може да се приготвят и много вкусни ястия. Това е валидно както за пресните, така и за сушените. Може да се изпекат със сирене, да се задушат с гъби, ориз и подправки, да се сготвят с пилешко или свинско или да се поднесат с гъши дроб. Може да се явят на масата като предястие или като допълнение в някой десерт. При малко повече въображение с две-три смокини добрият готвач може да изпълни с допълнително съдържание и вкус всяко ястие, точно както Адам и Ева са скрили голотата си, напускайки Едемската градина.
Гъши дроб със смокини
Продукти: 1 патешки дроб, 8 смокини, 200 мл сухо бяло вино, 2 с.л. захар, мед, сол, черен пипер.
Дробът се нарязва на четири парчета и се подправя със сол и черен пипер. Смокините се разрязват на половинки. Дробът се запържва леко в тиган с малко масло. След няколко минути се прибавят виното и захарта, като парчетата дроб се обръщат от време на време. В чиния се поставят четири парчета смокиня, поливат се с 1 ч.л. мед и отгоре се поставя парче дроб. Залива се със сос от тигана.
Печени смокини с мед и козе сирене
Продукти: 8 зрели смокини, 50 г козе сирене, 4 с.л. мед, зехтин.
Измитите смокини се разцепват в горната част, разтварят се леко и чашката внимателно се пълни със сирене. Поръсват се със зехтин и се пекат в предварително загрята фурна, докато сиренето получи кафява коричка. Изваждат се от фурната и докато са горещи, се поливат с мед. Сервират се топли.
Пиле със смокини и копър
Продукти: 2 пилешки бутчета, 1 стрък праз лук, 1 морков, 1 скилидка чесън, 1 ч. бяло вино, 1 с. л. масло, 8 сушени смокини, черен пипер, сол, копър Празът и морковът се изчистват и се нарязват. Месото се посолява, поръсва се с черен пипер и зехтин и се запържва леко от всички страни. Добавя се скилидка чесън и след малко се добавя бялото вино. Добавят се празът, морковът и след няколко минути се добавят нарязаните смокини. Долива се малко топла вода. Накрая се добавя масло и ястието се поръсва с копър.
Печени смокини с орехи
Продукти: 8-10 пресни смокини, 100 г счукани орехови ядки, 50 г кафява захар, канела.
Смокините се разцепват на кръст и се пълнят със счуканите орехови ядки. Поръсват се с кафява захар и малко канела. Редят се в тавичка и се пекат около 15 минути във фурна на 200 градуса. Сервират се с цедено кисело мляко или с топка ванилов сладолед.
Смокини в червено вино
Продукти: 200 мл червено вино, 10 пресни смокини, 1 нар.
Виното се кипва и смокините се пускат за около пет минути да се бланшират. Изваждат се и се сервират топли с топка ванилов сладолед и супена лъжица сгъстен сироп от нар. За сиропа: нарът се разрязва и зърната се изваждат с вилица. Прецеждат се през тензух и сокът се сгъстява на котлон с малко захар. Десертът може да се украси и със зърна от нар.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
