В центъра на София има квартал, който е сред най-старите в града, но на който се залагат много надежди и за бъдещето. Въпросът е дали той ще успее да се промени така, че да го забележат младите и активни хора, да го харесат и да започнат по-често да го посещават. А и да се заселят в него. Привилегии, които за момента изглеждат спечелени (по честен или нечестен начин) от други зони на столицата. Архитекти и урбанисти формулират целта още по-ясно: търси се начин въпросната махала да се превърне в софийския отговор на пловдивския Капана - цветна и интересна, с живот на улицата, със заведения, магазинчета, ателиета. Така в София би се оформила още една зона (или може би първата), в която туристите и гостите задължително искат да прекарат част от свободното си време.
Става дума за стария еврейски квартал - карето между булевардите "Дондуков", "Мария Луиза", "Сливница" и "Васил Левски". В административното райониране той е отбелязан като Зона Г-14. Задачата да му се вдъхне нова енергия не изглежда лесна, като се има предвид, че според актуалните проучвания голяма част от обитателите му са извън най-активната възраст. Тя става още по-трудна и поради очевидната незаинтересованост или немощ на Столична община да предложи политики, които да променят демографията.
Както стана дума, Зона Г-14 е
сред най-наситените с история части на София.
В стария еврейски квартал се намират 110 от общо над 800 декларирани културни ценности в централната част на града. В споменатото каре могат да бъдат видени много емблеми, без които едва ли някой може да си представи София - Централната минерална баня с чешмите до нея, джамията "Баня баши", църквата "Света Параскева". На територията на Зона Г-14 е и първото кино в столицата - на бул. "Мария Луиза", което за съжаление от десетилетия е необитаемо и доскоро се рушеше. Неотдавна обаче под натиска на общественото недоволство собствениците му започнаха ремонт.
Точно като в много други градове на Европа и в София еврейският квартал има стратегическа локация, в непосредствена близост до идеалния център. Въпреки това едва ли ще се намерят много софиянци, които с ръка на сърцето да заявят, че често се разхождат по уличките му. През последните години Зона Г-14 води неравна битка да запази историческия си облик и в същото време да получи доза съвременност. Битка, в която не е много ясно на чия страна са държавата и общината. Достатъчно е да се припомни, че вече години наред чиновниците в София остават глухи за повсеместните призиви да възстановят основното предназначение на една от най-големите забележителности на зоната - Минералната баня.
Преди близо 15 г. статутът на 49 от споменатите 110 сгради, паметници на културата, е отнет след актуализация на списъците на Националния институт за недвижимо културно наследство. Сред обектите, които Министерството на културата вече не смята за ценни, а Столична община е съгласна с това, е например сградата на Пожарната на ул. "Г.С Раковски". След свалянето от отчет на местата на много от старите къщи вече изникнаха стъклено-иноксови офиси и кооперации в стил "Манастирски ливади", а пък други бяха ремонтирани със съвременни дограми и материали, като по този начин напълно загубиха историческия си вид. Проучване на Института за пазарна икономика от 2018 г. показа, че през последните 20 г. в Зона Г-14 са издадени 480 строителни разрешителни, от които 285 са за магазини и офиси и 34 – за нови жилищни кооперации. Разбира се, съдбата на някои "свалени от отчет" къщи бе далеч по-добра. Като например тази, в която се засели фамилията на бивш финансов министър, който ремонтира и съхрани имота в автентичния му дух.
Като се говори за емблематичните "пазители на паметта" в Зона Г-14, без съмнение може да се започне с изключителната Къща с короната, намираща се на ъгъла на бул. "Дондуков" с ул. "Будапеща". В края на ХIX век същата сграда е част от трите здания на Тетевенския хан, получил името си заради това, че по онова време ул. "Будапеща" се е казвала "Тетевенска". Комплексът е принадлежал на фамилията на богатия търговец и предприемач Георги Георгов. По време на социализма Къщата с короната е одържавена, а през 70-те години на миналия век на партера й се намира сладкарница "Наслада". През 90-те години тя е реституирана от внук на Георгов, която я укрепва и ремонтира. Така днес тази архитектурна перла
се извисява над "Дондуков" като истински шедьовър,
с който би се гордял всяка улица по света.
И ако Къщата с короната се откроява и помни лесно, в същата Зона Г-14 на София има още много по-малко известни сгради, от които също лъха на история. Като например зданието, в което са живели "балканските Ротшилд" - трагично обесените през 1943 г. братя Рафаел и Леон Арие, парфюмерийни индустриалци. Тяхната сграда, която днес е боядисана във виолетово и се ползва като офис пространство, се намира на другия край на еврейския квартал - на бул. "Мария Луиза"№ 58, в непосредствена близост до Лъвов мост. Или пък жилищно-кооперативната палата "Люлин" на ул. "Сердика" №6, чийто исторически вид е запазен (без купола) въпреки зверските бомбардировки през Втората световна война, както и залепеният за нея бивш хотел "Сплендид палас".
Въпреки съмнителните решения на държавата и общината духът на стария еврейски квартал на София не е изчезнал, а останалата част от усилията на Зона Г-14 да й се вдъхне и съвременен облик е дело от инициативни хора. През последните години тя все повече започна да се оформя като
махала на разнообразните заведения,
на изкуствата и на малките магазинчета за ръчно изработените предмети. На всяка от надлъжните и напречните улици в махалата - "Искър", "Екзарх Йосиф", "Цар Симеон", "Сердика", "Веслец", Бачо Киро" и т.н., може да се натъкнете на място, каквото не може да се види почти никъде другаде в София. Като стане дума за заведения, на ул. "Кирил и Методий", в близост до бул. "Мария Луиза", например има отлична кръчма, разположена в прекрасния зелен двор на стара къща. Попаднал вътре, човек има чувството, че е дошъл на гости на близки приятели. На вратата на къщата няма никакъв знак, че в двора се предлагат храна и напитки, затова славата на мястото се предава от уста на уста. Това обаче не пречи в топлите месеци (ресторантът не работи през зимата) на човек да му се налага да прави резервация за след дни, за да успее да го посети. Малко по-надолу пък, почти на кръстовището на ул. "Искър" и бул. "В. Левски", свой ресторант е открил бивш управител на легендарния Чешки клуб в София. Към това заведение също няма видимост от улицата, но въпреки това и при него въпросът с резервациите стои по сходен начин. Едно от последните кулинарни попълнения в Зона Г-14 пък е закусвалнята за азиатска храна на ул. "Стара планина", открита от южнокореец. В близост същият отвори и магазин за южнокорейски и японски хранителни стоки. В Зона Г-14 човек може да открие и да се наслади и на 3-4 много добри пекарни, предлагащи пресен и дъхав хляб, сладкиши и закуски. Разбира се, не липсват и пицериите, все по-модерните ресторанти за гурме бургери, бирариите и всички останали ресторанти, без които една централна градска част не би могла да се нарече "в крак с времето". А специално внимание заслужава един клуб на ул. "Веслец", в който, докато пият чаша крафт бира или медовина, клиентите могат да играят над 10 вида настолни и VR-игри. Интериорът на бара е оформен като пиратски кораб.
Списъкът с все по-модерните и в България занаятчийски магазини в Зона Г-14 също вече е сериозен и непрекъснато расте. В него може да се открият ателиета за оригинални тениски и блузи, в които човек може да си поръча надпис по свой вкус, магазин за цветни дамски обувки, изработвани от гумени галоши, а също и за интересни дамски чанти, ателие за авторски шапки, дюкян, в който може да се купи ръчно изработен шоколад, магазин, в който се продават различни артикули от кашон, магазин за порцеланови изделия, студио за татуировки и т.н. Децата също има с какво да бъдат забавлявани. В махалата вече се появи и галерия, в която младите таланти имат възможност да рисуват с...вино.
Инициативност срещу бюрокрация
Като пример за това, че много често Столична община не успява да покаже красивите кътчета на града, може да се посочи съдбата на археологическите останки на Североизточната ъглова кръгла кула на укрепителната система на антична Сердика. Те се намират на ул. "Искър", срещу сградата, в която е офисът на главния архитект на София. През 2020 г. се появи плаха надежда, че администрацията на кмета Йорданка Фандъкова ще даде шанс на млади хора да социализират района, който в момента е завладян от автомобилите. Миналото лято действащият главен архитект Здравков представи двата най-добри проекта в инициативата "Урбатон", чиято цел бе преустройството на площада, намиращ се пред сградата на "Направление архитектура и градоустройство". В момента този площад се ползва като паркинг. И двата отличени проекта, дело на студенти по архитектура, предвиждаха зоната да се преправи така, че да се осигурят достъп и места за сядане около археологическия комплекс. И единият, и другият колектив предложиха също така отново да се отвори безистенът към комплекса откъм ул. "Екзарх Йосиф", проектиран и създаден преди около 100 години. Друго общо между идейните проекти бе площадът пред НАГ на ул. "Искър" да се освободи от коли, оградите по улицата да се премахнат, движението на трамваите да се забави и пространството да се превърне в споделено между тях и пешеходците. Едната концепция предлагаше в зоната да се поставят пейки и в нея да се организират пазари и културни събития. Конкурентите им пък разработиха мястото като свободно от градска мебелировка с цел да се превърне в пространство за разходки. След като обаче чиновниците в Столична община си направиха PR и се снимаха с младите архитекти, те като че ли забравиха за поетите ангажименти и площадът пред НАГ продължава да е грозен и задръстен от коли и изгорели газове паркинг.
