Създаване на Програма за контрол на майчината заболеваемост и смъртност, препоръчва специален доклад на Националната здравноосигурителна каса. Анализът на майчината смъртност, причините ѝ и начина на отчитане и контрол е направен от доц. Никола Василев, д-р Румен Велев и д-р Дарина Минева по поръчка на касата, след като Българският хелзинкски комитет алармира за тревожно разминаване в данните, които официалните институции съобщават за майчината смъртност през 2019 г. и други тревожни тенденции при гарантирането на правата на жената в периода на бременността и раждането.
Препоръката е Програмата да обхваща: основни акушерски грижи за всички чрез подхода на извънболничната медицинска помощ, ранно откриване на усложненията, спешна помощ за пациентките, които имат нужда от нея.
Световната здравна организация (СЗО) дефинира майчината смъртност като "смърт на жена по време на бременност или в рамките на 42 дни след прекъсване на бременността, независимо от продължителността и мястото на 2 бременността – от каквато и да е причина, свързана или влошена от бременността, но не и от случайни причини".
За периода от 2010 до 2020 г. включително в България е установена смъртта на 66 жени, починали в периода на бременността, раждането и 42 дни след него. Данните се разминават от посоченото в официалната статистика, и имат някои ограничения, които показват, че дори и това може да не е реалното число. Проучването на лекарите стига до извода, че през периода 2010 - 2020 г. нивото на майчината смъртност в България е като средно към високо, спрямо смъртността в останалите държави в Европа. И са нужни мерки за цялостно подобряване на качеството на грижите за бременните и раждащите жени. Годишно в България се раждат около 60 000 бебета.
Прави впечатление известното разминаване между данните за броя починали родилки в проучването на лекарите и това на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Особено ясно се вижда разликата през 2019 г. Според националния център за анализи през тази година има нулева майчина смъртност. Проучването на лекарите обаче намира 8. Според тях една от възможните причини за това е, че когато пациентите се превеждат от родилно в интензивно отделение, им се издава нова история на заболяванeто и там като водеща диагноза се отбелязва усложнението, получено след раждане. Например: Шок или Остра сърдечно-съдова недостатъчност или Остра дихателна недостатъчност. Тъй като по-голямата част от тези случаи са в многопрофилни болници, това може да се очертае като основен проблем, даващ отражение върху неправилното отчитане на майчина смъртност, се казва в анализа.
И още: "Смъртността е най-голяма при случаите със спешно цезарово сечение, следвана от случаите на нормално раждане и планово цезарово сечение. Не може да се направи пряка причинно-следствена връзка между начина на раждане и смъртността, тъй като случаите са много малко и в голям процент от тях причините, довели до извършване на спешно цезарово сечение, се явяват и причини за смъртта".
В 37 от случаите липсват придружаващи заболявания. При другите придружаващите заболявания са най-различни - от миоми, през психични заболявания, до ковид.
Най-често смъртността при родилките настъпва до седмия ден от раждането. При 20 случая е регистрирана до 24-ия час, при 19 случая - между 15-ия час и 7-ия ден и при 16 случая след 7–я ден.
Изводите:
Не всички болници са предоставили данни за проучването за смъртността на родилките. Някои от данните, предоставени от болниците не са пълни - липсват патологоанатомични протоколи или история на заболяването. Получените данни за проучването за смъртността на родилките дава информация в тесен контекст - акушерството на нивото на болничната помощ, като липсват данни за оказваната медицинска помощ (по обем, вид, място и други критерии) през целия период на бременността. Налице е неправилно отчитане на смъртността при родилките (майчината смъртност), когато раждането протича с усложнения (шок, остра сърдечна недостатъчност или остра дихателна недостатъчност), при условията на Национален рамков договор за медицински дейности 2020-2022 г., тъй като раждането и тези усложнения се отчитат като две отделни диагнози клинични пътеки. Проблемът за майчината смъртност е не само медицински, в тесен смисъл акушерски, но и социално медицински проблем.
Препоръчва се:
Подобряване на отразяването на смъртността при родилките и своевременния ѝ отчет. Изготвяне на годишни доклади за анализ на смъртността при родилките. Подобряване на правилата за добра медицинска практика. Отразяване на индекса на телесна маса в история на заболяването, като специфичен белег, определящ високия риск на бременността. Допълнителен анализ на случаите с хистеректомии след раждане и доработване на правилата за добра медицинска практика. Получаване на допълнителна информация за перинаталния период (от 28 седмица на бременността, до 7 дни след раждането). Подобряване на организацията по проследяване на бременността - в частта за наблюдение на съпътстващи заболявания, скрининг за прееклампсия, скрининг за гестационен диабет. Подобряване на колаборацията между доболничната помощ – женските консултации, акушеро-гинекологичните звена и центровете за пренатална диагностика. Усложненията по време на раждане да се отчитат като втори код в история на заболяването. Да се отчита раждане с конкретното усложнение, за коректност на статистиката за майчина смъртност. Необходимост от интегриран подход при разглеждане на смъртността на родилките, заедно с общата смъртност.
Възложеният от НЗОК анализ на майчината смъртност е първият институционален опит да се даде отговор на най-важните въпроси – колко често в България жените загиват по време на бременност, раждане и послеродов период; какви са причините за това и може ли поне част от тези причини да бъдат предотвратени, обяснява БХК. "Това усилие да се анализират данни е похвално, защото за съжаление не е рутинна практика у нас. Искрено се надяваме, че този доклад ще послужи за основа на още по-задълбочен анализ на качеството на грижите за бременните и родилките у нас, и до подобряване на спазването на правата им", коментира Надежда Цекулова от организацията.
