Медия без
политическа реклама

"Пренавиването" на имунитета заради COVID-19 e опасно

Надявам се до средата на лятото ситуацията у нас да се поуспокои, казва имунологът проф. Доброслав Кюркчиев

02 Апр. 2020ТАНЯ ПЕТКОВА
СНИМКА: Личен архив
Проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Завършил е медицина в МУ София през 1997 г. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”. Научните интереси на д-р Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, туморната имунология. Има 54 научни публикации в български и 35 в международни специализирани списания, участие в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни доклади в конгреси и конференции, участие в 32 научни проекта и 1176 цитирания в научната литература. Специализирал е в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология. През месец октомври 2015 г. придобива научна степен „доктор на медицинските науки”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.

- Проф. Кюркчиев, изправени сме пред огромно предизвикателство – непозната пандемия от COVID-19. Допреди месец като че ли я подценявахме, а сега нещата коренно се промениха – и у нас, и по света. Защо?

- Промени се възприемането на това, което се случва. По мое мнение стана основно заради два фактора- епидемията в Европа, конкретно в Италия, и мерките, които повсеместно се вземат за ограничаването й. Тези два фактора промениха начина, по който европейските граждани започнаха да гледат на Covid-19.

- Защо толкова много хора загиват в Италия и Испания – и не само възрастни?

- Все още е трудно да се отговори на този въпрос. Коментират се твърде много обективни и субективни фактори: възраст на населението, начин на статистическо проследяване, социално-културни особености, щам на вируса, антибиотична резистентност и пр.  Вероятно всеки от тези фактори има своето място и съвкупността им определя това негативно развитие на ситуацията в тези страни. При минали епидемии също са се наблюдавали определени области с много по-висока от средната смъртност.

- Експертите, които се занимават с коронавируса у нас, твърдят, че възрастовата граница се снижава – вече боледуват все по-млади хора. 

- Млади хора винаги са боледували. Боледуване може да значи много неща. Добре е да се уточняват параметрите на понятието „зараза“ „боледуване“ „степени на боледуване“ и „смъртност“. В различните понятия процентът млади хора се разполага различно. Основен проблем при тежкото протичане на Covid-19, което вероятно имате предвид, в голяма част от случаите е не толкова самият вирус, колкото придружаващите заболявания. Основно сърдечно-съдови, захарен диабет, хипертония, затлъстяване, белодробни заболявания. Младите също страдат от тях, и то в не малка степен.

- И друго – напълно здрави хора не реагират еднакво на коронавируса. Едните се оправят бързо и са с леки симптоми, а другите доста по-бавно. От какво зависи?

- Зависи от имунната система и от осъществявания от нея имунен отговор. Той е различен при различните хора. Също така е различен при едни и същи хора в определени моменти. „Напълно здрав“ е много относително понятие. То включва идеята за субективното самоусещане често на базата на липса на информация. Какво  се случва под повърхността, където се води войната между инфекцията и имунитета и дали то има външни, усещани от човека изяви, е нещо съвсем различно. А именно то ще определи симптомите.

- Мерките, които се въведоха у нас, а и по света – самоизолация, физическо дистанциране, както го нарече СЗО, работят ли?

- Наред с термините, които цитирате има, и още един, който никак не звучи добре. „Социална изолация“. Значението на този термин по-добре от мен може да бъде обяснено от колегите, които се занимават с психиатрия, както и от психолозите. За мен обаче терминът има съвсем конкретни измерения.

Повърхностната представа за изолация е да пишеш статуси във Фейсбук как не излизаш и спасяваш животи. Друго измерение на термина е например да се презапасиш за много месеци с хранителни продукти без да те интересува, че за други хора може да няма. Или пък да направиш всичко възможно да се сдобиеш с големи количества хидроксихлороквин, без да те интересува, че хората с тежки автоимунни заболявания остават без терапия. Това също е поведение на "самоизолация".  Иначе конкретно на вашия въпрос следва да отговорят хората, ангажирани в налагането на тези мерки.

- Вие „за“ или „против“ масовото тестване на населението сте?

- Това е въпрос до голяма степен на държавна политика и понеже не се занимавам и нямам намерение да се занимавам с такава, едва ли моето мнение е меродавно. Въпросът за масово тестване на населението има няколко аспекта, които е редно да се вземат предвид – медицински, икономически и психологически.

От медицинска гледна точка масовото тестване за антитела от клас IgM и IgG би дало ценна информация за заразените контингенти в българската популация – колко от заразените боледуват, от тях колко са безсимптомни, колко са в леко състояние, колко достигат до хоспитализация, колко дълго остават IgG антителата. Това би описало епидемията и би било полезно като бъдещо знание.

От психологическа гледна точка масовото скриниране би „открило“ с пъти повече носители на вируса. Тъй като броят на заразените в масовото съзнание се отъждествява с броя на болните, истерията и стресът в хората би се задълбочил. За да се предотврати това, би следвало на хората ясно да се обясни разликата между „заразен“, „болен в леко състояние“ и „сериозно болен“. Ако идеята е друга, тогава по-добре е наистина да няма масов скрийнинг.

- Съществуват ли що-годе достоверни данни до колко траен е изграденият имунитет у хора, които са преболедували вируса?

- Такива данни няма как да съществуват, при положение че вирусът е описан при хора през декември 2019. Могат да се търсят аналогии на SARS-Cov-2 с подобни вируси като SARS-Cov, предизвикал епидeмия с потенциал на пандемия през 2003/2004. Там антителата от клас IgG се установяват до две години след преболедуване.

- Българите изкупиха витамините от аптеките и ги пият с шепи. Доказано ли е, че те наистина предпазват от новия вирус?

- Не само нищо подобно не е доказано, но не съм чувал и никой сериозен източник въобще да го споменава. По мое мнение пиенето на витамини и имуностимуланти (разлика между двете масово не се прави) е не толкова с цел предпазване от вируса, колкото за „засилване на имунитета“, за да може имунната система да се справи с инфекцията на ранен етап, така че даже да не се разболеем. Макар и повърхностно тази идея да изглежда много смислена и логична, когато говорим за имунен отговор по скалата засилва/отслабва, е твърде елементарна и невярна. Възприемането на такава скала е обяснимо за не-специалисти, но и потенциално опасно.

- Изобщо „пренавиването“ на имунната система как влияе?

- Никога не е безобидно, а в конкретния случай е опасно. При тежките случаи с Covid-19 е описана свръх-активация на имунния отговор с „излив“ на множество активни субстанции, известни като цитокини. Съществуват доста данни, че именно „цитокиновата буря“ е един от основните проблеми, свързани с тежкото протичане и фаталните случаи. Не случайно лекарства, които блокират цитокини и техните сигнални пътища, се коментират като част от терапевтичната стратегия. Възприемането на имунитета еднозначно от типа – „силен е добре“, а „слаб е зле“ е доста далеч от реалната ситуация. Имунитетът трябва да е балансиран и добре регулиран. Защото твърде силният имунен отговор към дадена инфекция може да доведе до т. нар. „имунопатичен ефект“, който да е по-сериозният проблем от самата инфекция.

- Една от мерките е да не излизаме навън  - нито на разходка по паркове, градини и пр. Но пролетта настъпва, а как да си набавим витамин Д, например. Това не е ли вредно за децата и младежите – със седмици да не излизат от вкъщи?

- Хората считат витамините за нещо, което е винаги полезно, макар и да не особено важно. Тази представа е дълбоко невярна. Витамините са сложни вещества с много и разнообразни действия. Част от тях са свързани един с друг и следва да се разглеждат комплексно. В случай, че човек реши, че му липсват витамини, е добре това негово усещане да бъде подплатено с изследвания и резултат. Тогава е логично, след консултация с медицински специалист, да започне прием на витамини.

На втория въпрос - да вредно е, и не само за децата и за младежите. Обездвижването, екстремната дигитализация, фрустрацията от липсата на нормален живот не е нещо, което, който и да било би нарекъл „полезно“. Можем само да се надяваме, че си струва.

- Каква е вашата „рецепта“ за предпазване от вируса?

- Нямам такава и нямам намерение да имам. Относно самия мен, ценя свободата си изключително много и не смятам да си налагам допълнителни ограничения. Считам, че е важно предпазването на рисковите групи и запазване капацитета на медицинската система, за да може да помогне в максимална степен.

- Българските експерти твърдят, че пикът у нас ще е в края на април, около Великден. Какво ни очаква? Какви са вашите прогнози – кога ще можем да се поуспокоим?

- Аз чух и прогнози, че около Великден е възможно „припламване“ покрай струпването на хора на едно място. Във всички случаи колегите епидемиолози и вирусолози доста по-добре от мен могат да дадат компетентно становище в този аспект на ситуацията. Надявам се до средата на лятото най-късно „да се успокоим“. Поне по отношение на Covid-19. Колко време ще трябва на европейското общество да се успокои от травмите покрай ситуацията и дали това ще се осъществи напълно, е вече съвсем друг въпрос.

- Говори се, че усилено се работи за създаването на ваксина срещу COVID-19, кога реално може да влезе в употреба тя?

- Това е дълъг и многостепенен процес, за който е абсолютно необходимо преминаването през определени етапи. Не мисля, че е възможно това да се осъществи в най-добрия вариант преди следващото лято.

- Какви са поуките за вас като специалисти от всичко, което ни се случва през последните месеци?

- От позицията си на имунолог смятам, че се налагат два основни извода. Първо, борбата с най-древния враг на човечеството - микроорганизмите и инфекциите, далеч не е на път да приключи, а напротив - придобива нови измерения. Проблемът тепърва ще съществува, до голяма степен и поради антибиотичната резистентност, която все по-голямо множество от бактерии придобиват. Второ, безконтролното приемане на имуностимуланти /имуномодулатори като бонбони с цел „да си подсилим имунитета“, е нещо, което е крайно време да бъде преосмислено и тези средства да се използват със съответните показания и смисъл.

От позицията си на лекар ми е трудно да приема, че хиляди пациенти с тежки автоимунни ревматични заболявания се игнорират напълно и с лекота се оставят без терапия. В името на хипотетичното лечение на Covid-19 /Има пред вид лекарствата, за които се твърди, че помагат при коронавирус, а са всъщност основно за ревматоиден артрит, бел. ред./ 

От позицията си на гражданин за мен е шокиращо да разбера колко лесно страхът поставя свободата на заден план при огромна част от нашите съграждани.

 

УМБАЛ „Св. Иван Рилски – София“ приема спешни пациенти във всички свои клиники и отделения

Въпреки създалата се усложнена обстановка у нас, всички клиники и отделения в УМБАЛ „Св. Иван Рилски – София“ продължават да приемат пациенти, които се нуждаят от незабавно лечение, съобщават от лечебното заведение. От там призовават пациентите за търпение, тъй като заради засилените мерки, които включват и задължително тестване на всеки новопостъпил болен за COVID-19, приемът в болницата отнема малко повече време. Целта е да се гарантира сигурността, както на пациентите, така и на грижещите се за тях представители на медицинския персонал.

 

Още по темата