За тези, които не са изкачвали Еверест, е невъзможно да си представят колко голямо физическо и психологическо предизвикателство е да стигнеш до върха на света. Стигал съм само до базовия лагер, на 5300 метра височина, където кислородът във въздуха е наполовина в сравнение с този на морското равнище. Дори на тази височина се чувствах слаб и напълно не на себе си. Колкото повече се доближаваш до върха, толкова по-опасен става теренът, а кислородът пада до 33 на сто от този на морското равнище. "Все едно качваш стълби, задържайки 2 от всеки 3 вдишвания", казва Алън Арнет, който е качил Еверест през 2011 г. "И това е с кислородна бутилка", допълва той.

Ето какво става с тялото, докато качва Еверест и влиза в лудостта на Зоната на смъртта.

Мозъкът

Докато се изкачвате, по-малко кислород в кръвта означава и по-малко кислород в мозъка. Както и при всички останали органи, функцията на мозъка намалява при липса на кислород. Проучвания сочат, че когнитивните възможности, настроението и функционирането на централната нервна система - например координацията, започват да отслабват на височина 4500 метра. И колкото по-високо се катерите, толкова по-зле и по-опасно става.

В краен случай - при пребиваване на екстремна височина за прекалено дълго или без правилна аклиматизация - опасността от височинна церебрална едема - подуване на мозъка, нараства. Макар да не е напълно ясно защо тя се появява, това може да се дължи на опита на тялото да прати повече кръв към мозъка, за да увеличи количеството кислород в него. Обичайните симптоми на това състояние са крайна обърканост и атаксия - нарушена координация. Това може да прогресира бързо и да доведе до смърт за 24 часа. Най-ефективното лечение е бързо слизане на по-ниско.

Белият дроб

От 2700 метра нагоре белият дроб може да започне да се надува и отича заради свиването на кръвоносните съдове, което води до изтичане и натрупване на течност в него. Това може да доведе до постоянна кашлица, затруднено дишане и по-голямо усилие при физическо натоварване. Това е нормално и се случва на всеки, тръгнал на планина.

Ако обаче подуването на белия дроб се утежни, може да се появи опасно състояние, наречено височинна пулмонарна едема. Симптомите са посиняване на кожата, абнормално забързано дишане и треска. Подобно на мозъка, и това състояние се лекува с незабавно слизане на по-ниско. Предпазването става с постепенно изкачване на височина и правилна аклиматизация.

Сърцето

За да осигурява на органите и мускулите достатъчно кислород, с който да поддържа функционирането им, сърцето трябва да работи по-здраво на височина. Това се проявява в комбинация от ускорен пулс и по-голяма сила при всеки удар. Затова и усещането е сякаш сърцето ще изскочи от гръдния кош, дори и когато човек не се движи.

Освен това, докато се аклиматизира, тялото произвежда повече червени кръвни телца, нужни за преноса на кислород. Това е полезно и необходимо, но води до сгъстяване на кръвта. Затова някои учени смятат, че хипотетично е възможно нависоко вероятността за инфаркт при хора, предразположени към това заради наличие на удебелени артерии, да е по-голяма.

Очите

Изкачването на Еверест е изпитание и за очите. Малкото кислород във въздуха може да доведе до спазми на артериите, които осигуряват кръв към кортекса - частта от мозъка, която отговаря за зрението. Затова и алпинистите може да получат временна слепота. В някои случаи кръвоносните съдове в очите също може да прокървят и в очите да се появят кръвоизливи.

А увеличената радиация - все пак по пътя на Еверест човек е доста по-близо до слънцето - може да доведе до възпаление на роговицата на окото, резултатът от което е т.нар. снежна слепота. Тя е доста по-опасна от кръвоизливите - освен че човек губи възможността да вижда ясно, състоянието е съпроводено с остра болка, сълзене и усещане за чужд предмет в окото. Срещу това помагат очила, които блокират попадането на ултравиолетовите лъчи в очите.

Червата

Храносмилането се забавя на голяма височина, отново заради липсата на кислород - тялото се старае да осигури кръв към по-важни органи и за мускулите, нужни за катеренето. Според проучвания резултатът е гадене и/или повръщане при 81% от алпинистите. Освен това анорексията е почти универсално срещана при тях, особено при достигането на върха. Според някои учени загубата на апетит може да се дължи не само на гаденето, но и на системния стрес, на който е подложено тялото и който обърква хормоните, които регулират чувството за глад. Изследване сочи, че тези, които изкачват Еверест, губят от 5 до 10 килограма.

Ръце, крака, уши и нос

Според клиниката "Мейо" при излагане на ниски температури - по време на сезона за изкачване, на Еверест студът може да стигне до почти минус 30 градуса, първото усещане е за изтръпване и забиване на игли по най-външните части на тялото. След това крайниците започват да се вцепеняват, което сочи началото на измръзване. Ако те не са подсигурени с достатъчно слоеве изолация от чорапи и ръкавици и не се затоплят, кожата става сиво-жълта, твърда и прилича на восък. На този етап ставите може да спрат да функционират, тъй като в засегнатите участъци тъканите започват да умират. Когато това стане, ампутацията е неизбежна.