Quantcast
Изкуството да падаш | СЕГА
facebook
twitter

Вие сте тук

3 постове / 0 нови
Последно съобщение
СЕГА администратор
Изкуството да падаш

Не само човешките същества, но и все повече икономически субекти и процеси стават жертва на пандемията или дори само на пан-пандемията (паниката от пандемията) „ковид-19" (страховития коронавирус). Откакто вирусът излезе от Китай и се разпръсна по цял свят, първо борсовите индикатори, след тях и цените на основни борсови стоки реагират бързо, драматично и изпреварващо. Няма борса в света, която да не отчита спад на борсовите курсове на търгуваните ценни книжа и съответно – на пазарната капитализация на публичните компании. Все повече производства спират или ограничават работа, следователно спада търсенето на суровини и горива, оттам логично падат цените на нефта и свързаните с него цени на другите енергоносители. Всеки разумен човек се вслушва в предупрежденията на властите и избягва или отлага всички пътувания, които могат да се откажат. Така тръгва

лавината на страха,

която засяга една след друга различни – и пряко зависими, и на пръв поглед несвързани с вирусната епидемия индустрии. Авиокомпании отменят полети, защото няма пътници за тях, но така приходите се сриват, а фиксираните разходи си изтичат. Настъпва неизбежното. От началото на епидемията поискаха несъстоятелност две германски и една британска авиокомпания, и това след като през миналата година фалираха 23 въздушни превозвача. Отлагат се почивки, отказват се резервации. Италианските хотелиери обявиха зимния сезон в Южен Тирол за пълен провал и предрекоха масови фалити на хотели, в петък германският хотелиерски съюз по същата причина поиска от правителството цял пакет от спешни мерки. Най-неочаквани потърпевши обявиха, че са прихванали икономическата зараза и вече са в кома, например производителите на часовници. Разви се и бързо просперира цяла нова специализирана наука,

икономическата вирусология,

която се занимава с проучване и прогнозиране на влиянието на пандемията върху отделните страни, отрасли и пазари. От икономическите вирусолози очакват и рецепти - като начало за предпазване, имунизиране, а в бъдеще – и за лечение на стопанството, - от прогресиращото заболяване. Засега те са най-добри да фабрикуват потресаващи статистики, мрачни прогнози и дават само няколко смислени препоръки: колкото може повече служители да се отпратят да работят от домовете си, заседанията да се провеждат виртуално, лекциите в университетите и училищните часове да се провеждат задочно, чрез видеовръзка. Един световен гигант на цифровата индустрия предостави за безплатно ползване авангарден софтуер за видеоконференции и акциите му веднага скочиха нагоре, предвкусвайки колко нови потребители колко повече реклами ще видят и колко пъти ще кликнат по тях с мишките си, докато се обучават или заседават дистанционно. Засега пандемията доказва, че както всяко значимо явление, тя има и положително влияние наред с вредите (много по-значителни), които причинява. В частност тя доказа оспорваната теза на икономиста суперзвезда Насим Никълъс Талеб, че някои бизнеси имат

качеството „антикрехкост“,

т.е. способността „да печелят от безпорядъка“ (Талеб, Н., Антикрехкост: Как да извлечем полза от хаоса, София: ИнфоДар, 2010). Лошото е, че алгоритъм как именно да спечелим няма. Разбира се, не е трудно да предвидим, че от една епидемия много добри пари ще направят всички производители на защитни средства, дезинфектанти, цялата фармацевтична индустрия, индустрията за медицински услуги. Но почти всеки разумен човек ще се досети за това, така че акциите на компаниите, които очаквано ще поскъпнат от кризата, се качват още при първите симптоми за нея. Дори скачат повече от печалбите, които наистина инкасират. Мине ли кризата, тези акции ще паднат обратно до обичайното си ниво; може да се окаже, че инвеститори, купили дори най-облагодетелстваните от кризата акции, накрая могат да завършат със загуба. Интересно е, че и самият Талеб, който се изявява и като консултант, и като практикуващ мениджър на хедж фондове, засега не показва особени резултати. “Не ми казвай какво мислиш,

кажи какво имаш в портфейла си”,

учи ни той. Но дори съставът на портфейла не е толкова важен, най-важното е какъв ще е крайният резултат, след като кризата премине. Засега не можем да определим кой и колко ще спечели и загуби от пандемията. Даже е трудно да преценим кой ще оцелее, докато заразата премине. Някои от междинните резултати са неочаквани, чак странни. Страни, на които икономическите гадатели предричаха най-тежки загуби от коронавируса, защото били най-зависими от китайския внос, всъщност печелят от пандемията. Например САЩ, където икономическият растеж се ускорява, безработицата е рекордно ниска и вече открито се говори за остър дефицит на работна ръка. Или Германия, която отчете, че поръчките на индустрията през януари са надскочили предишния връх от 2014 г. Изглежда, че хаосът с доставките от Китай, Южна Корея и другите азиатски страни пренасочва поръчки към по-скъпи, но считани за по-сигурни производители. Наистина има фирми, които ще направят пари от безредието, обзело света. Но ще видите, че

големите победители

ще са онези, които владеят изкуството да се свиват, без да се сриват. Защото колкото и да пораснат по време на кризата антикрехките феномени на Талеб, далеч по-голям ръст, особено в абсолютни суми живи пари, ще отбележат онези компании, които успяват да свият дейността си без (или с минимални) загуби, но да запазят потенциала си и утре, когато кризата премине, да се разширят, като заемат мястото на пазара, освободено от конкурентите, които кризата просто ще помете.

Към статията във в. СЕГА
Lucius Fer St. Ana

Кейнс.

mehudi

изводът в края на статията е напълно логичен. и можеше да се каже с доста по-малко думи.