facebook
twitter

Вие сте тук

2 постове / 0 нови
Последно съобщение
СЕГА администратор
Освен вирус от Азия дойде и "Паразит"

Със своите четири награди "Оскар", сред които за най-добър филм (прецедент за продукция на чужд език, непостигнат от далеч по-ярки шедьоври в миналото) и още над 250 отличия, "Паразит" се превърна в несъмнената киносензация на изминалата година. И точно когато - с огромно закъснение - той имаше шанс да стигне до българския зрител чрез големия екран на "София филм фест", текущият апокалипсис затвори киносалоните по света и у нас. Не е похвала за пиратите, но и без коронавирус те често остават единственият начин тукашната публика да се добере до някое качествено заглавие. 

Дали "Паразит" на Понг Чун-Хо е най-достойният за голямото американско отличие? Отговорът на този въпрос е "Не". Филмът и режисьорът обаче заслужават внимание дори само с цел легитимиране на "корейското чудо", което не касае единствено техническите иновации и снижаването на жертвите от COVID-19, нито само кей-поп сензации като "Гангнам стайл" и BTS. Киното от Далечния изток отдавна е отвъд наследството на Куросава, Одзу и (все още работещия) Уон Кар-вай. В случая новината е, че Холивуд го разбира с десет-двайсет години закъснение.

По-"светнати" са на кинофестивала в Кан, където отдавна погледът на селекционерите гледа на изток. "Паразит" спечели "Златна палма" там през май 2019 г. и именно от Лазурния бряг тръгна победният му поход по света. Но и в това се съдържа залог за неговата неуникалност. Същото постижение регистрира година по-рано японският "Джебчии" на Хирокадзу Корееда - подобен като тема и конструкция, но по-хуманистичен и затрогващ филм. Сякаш призът (призовете) на "Паразит" бяха раздадени някак по инерция, "по заслуги", както често се присъждат и "Оскарите" на хора, отдавна имащи доказан принос към седмото изкуство, пък скандално неотличени досега.

"Паразит" е добър филм. Той е изкусен, визуално вдъхновяващ и сценарно изобретателен, с отдадени актьорски изпълнения - особено това на Сонг Канг-Хо (популярен актьор в Корея). Сонг е в ролята на бащата и глава на семейство, което живее в сутерен и се препитава с неквалифицирана почасова работа и дребни измами - като това да дърпаш безплатен wi-fi от съседите. Приликата с "Джебчии" дотук е поразителна, но за разлика от тамошния клан неудачници тези изваждат късмет: синът успява да се внедри като учител по английски в семейство от висшите класи. На този етап от разказа ролите на "паразит" и "гостоприемник" изглеждат ясно и елементарно разпределени. 

Персонажите на "Паразит" са изградени огледално - и бедното, и богаташкото семейство се състоят от четирима: син, дъщеря, баща и майка. Някъде Понг Чун-Хо казва, че филмът му е като мач между два футболни отбора, от които единият изобщо не знае, че играе. И наистина авторът не си дава много зор в изграждането на образите на богатите - те са лицеприятни, наивни и едноизмерни като комиксови герои, по-скоро част от луксозния декор, с не по-важни роли от диваните и килерите (определено не и от килерите!) в огромния си дом. Класовият конфликт между тях и бедняците се свежда до един символ - миризмата, която слага непреодолима граница между низши и висши.

Чун-Хо разполага историята си вертикално и в пространството -  бедните обитават сутерени и мазета в долния квартал, заплашен от наводнение, висшата класа естествено живее на хълма. От дълбините, като в хорър или катастрофичен филм (защото "Паразит" е колкото социална драма, толкова и кървав трилър), изпълзява и развръзката.

В избора си на лауреати тази година Академията бе учудващо последователна - като теми и послания (можем да ги наречем "левичарски" или даже "болшевишки") филмът доста наподобява "Жокера". Но за разлика от психичноболния клоун, който искаше да разруши до основи неразбиращото го общество, героите от "Паразит" не мечтаят за революция. Това, за което те мечтаят, са пълният хладилник и безоблачният живот на техните антагонисти. Разбираемо, но не и вълнуващо.

 

Към статията във в. СЕГА
Michael_P

"Дали "Паразит" на Понг Чун-Хо е най-достойният за голямото американско отличие?"

 

Отговорът на този въпрос според мен е "Да". 

 

Странно защо ми напомни Андрей Тарковский и Емир Кустурица.

Първата ми реплика беше:  Е, такъв филм американците не могат да направят. 

Сега като се замисля - поне през последните тридесет-четиридесет години.