facebook
twitter

Вие сте тук

24 постове / 0 нови
Последно съобщение
СЕГА администратор
ВКС: Недопустимо е да се формира нов кредит от старата главница с лихвите

Анексите към договори за кредит, с които банките уговарят с изпаднали в забава техни клиенти физически лица нови срокове за погасяване на задълженията срещу това просрочените лихви да станат част от нова главница, върху която също текат лихви, са недопустими. Това постанови Върховният касационен съд в решение по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс, съобщава lex.bg.

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, постановява съдът.

ВКС специално коментира хипотезата на преструктуриране на кредита заради влошено финансово състояние на длъжника и уредбата ѝ във вече отменената наредба на БНБ, която действа от април 2008 г. до май 2014 г. (Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск). Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД“, постановяват върховните съдии Емилия Василева, Костадинка Недкова (докладчик) и Анна Баева. Т.е. и в периода, в който капитализацията на главница и лихви е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви.

Върховните съдии обаче постановиха, че олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм.

Делото, заради което ВКС отговори на тези въпроси, е по спор между длъжник и банка за кредит, сключен през 2007 г., по който до 2013 г. са подписани серия от анекси за „служебно преоформяне“. С тях просрочени лихви са прибавени към главницата на първоначалния кредит. Две съдебни инстанции постановяват, че това води до анатоцизъм, който е допустим само при двустранни търговски сделки, а в случая клиентът на банката е физическо лице. И окръжният, и апелативният съд в Пловдив постановяват, че уговорките за капитализация на просрочените задължения, направени в допълнителните споразумения, са нищожни.

Така банката поставя пред ВКС въпроса дали уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 3 април 2008 г. чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД.

„В нито една от разпоредбите на чл.13 от Наредбата не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което Наредба № 9 от 3 април 2008 г. (отм.) не се явява наредба на БНБ по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви“, заявява ВКС в решението си. И подчертава: Анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се предотврати бързото нарастване на дълга. Идеята, заложена в чл.13 от Наредбата, е с преструктурирането на дълга на длъжника, който има финансови затруднения, да се направи възможно изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва“.

В решението ВКС напомня, че анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. БНБ не е приемала наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД. Така единственият нормативен акт, който дава възможност за начисляване на лихва върху лихва, е Търговският закон (в чл. 294, ал.2) и затова уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци.

 

Към статията във в. СЕГА
Курти влезе

Кредитните институции са безскрупулни.

Danibus

До сега множество окръжни и апелативни съдилища приемаха, че прибавянето на договорни лихви към главницата не предсавлявало анатоцизъм, тъй като договорните лихви били възнаградителни, т.е. цената на финансовата услуга по договор за банков кредит. 

Това разбиране на съдилищата беше дълбоко погрешно, тъй като по този начин банките се облагодетелстваха за сметка на кредитополучателите потребители в огромни размери. Пример: към остатъка от главницата в размер на 150 000 лв. с т.нар. допълнителни споразумения към договорите за банк. кредит се прибавят дължимите договорни лихви върху непогасените анюитетните вноски с настъпил падеж, примерно в размер на 60 000лв. и върху новосформираната, капитализирана главница започват да се начисляват договорните лихви. По този начин задължението по договора се увеличава прогресивно и в огромни размери. Нещо повече, с тези т.нар доп. споразумения банките увеличаваха драстично договорения лихвен процент с по 6-7 пункта отгоре.

Като краен резултат не рядко се стига до невъзможност за обслужване на кредитите и до публичен търг на ипотекираните жилища/много от тях единствено жилище на кредитополучателя/ като на N-та продан се продават значително по -ниска цена от пазарната им.

С това решение се създаде задължителна практика на ВКС по този въпрос с която се обявиха за нищожни такива неравноправни доволни клаузи, което е положителна новина.

добронамерен@

Браво на ВКС, а колко време им отне това решение 5, 6 години?

Прав е Трифонов, че няма такава държава! А това е така защото ни е срам от комунизма и революциите.

Danibus

В конкретният случай с решението на Пловдивския апелативен съд /браво и на този съд.състав/около 2г., май. Аз го чаках от началото на годината.

sega_reader

Може ли на български.

Danibus

Главницата приблизително умножена по 2 и начисляване на нови лихви върху получената сума.

Анатоцизмът накратко е олихвяване на лихви. Лихви върху лихви, което е недопустимо по отношение на потребителите, т.е. обикновените граждани.

Леля_Стойка_III

Хубаво решение, но не обвързва другите съдилища по прилагането му.

Danibus

Напротив. Обвързва ги и още как.

Леля_Стойка_III

Щом не е тълкувателно решение съм виждала да отказват да се съобразят с решения на ВКС, особено при противоречива практика.

Danibus

ТР безспорно. Те са си направо законодателство. Решенията на ВКС по чл.290 ГПК, демек след 2008г. също. След промените в ГПК от 2017г. задължителни станаха всички актове на ВКС, вкл. и на ВС.

Danibus

Няма да има противоречива практика на ВКС по този въпрос и няма да се налага предложение со ОСГТК за произнасяне с ТР.

Ace_

Подобни схеми се правят, за да се върне кредита в "редовен". След отпадането на тази възможност - изпълнението върху обезпечението ще бъде правено доста по-рано. Което не е непременно лошо за длъжника - по-добре ужасен край, вместо ужас без край.

Danibus

Не е задължително т.нар преструктуриране да бъде прилагано само за "нередовните"кредити. И с решението на ВКС не отпада възможността за преструктуриране, а само клаузите с които се допуска анатоцизъм.

Wolf ACE

"Държавните" безобразия в тази насока не са от вчера.

Например абсолютно незаконното определяне на митническа облагаема стойност.

При всеки внос тази стойност се определя от сбора на стойността на стоката, плюс транспортни разходи /извършени извън страната и уж освободени от ДДС по закон/, плюс мита и др. дължими такси.

И после, на тази основа се облага с ДДС, т. е. получава се начисляване на ДДС и върху "освободената" услуга, и върху данъка /по същество митото е косвен данък/!

Ама на кой от държавниците му пука, щом става въпрос за пълнене на бюджета и после - знаем какво се случва с бюджетните пари....

Danibus

Най-малкото: раздават се големи бонуси, така както правят и в банките.

п.с. не съм запознат с облагането в митниците, ама ДДС върху митата си е направо... нямам думи.

Ace_

Не е задължително, но при редовен кредит нямаш просрочени лихви, които да капитализираш плюс въпросът защо изобщо ще преструктурираш редовен кредит (в общия случай)?

 

Не съм запознат с конкретния казус, но ефектът от ограничаване на опциите за преструктуриране на влошени кредити ще е само в една посока - по-ранно изпълнение върху обезпеченията.

 

Какви са опциите на кредитора при влошен кредит: 1. изпълнение или 2. преструктуриране. След като лихвите вече не могат да се оформят като нова главница, то тогава кредиторът винаги ще иска тяхното незабавно погасяване като условие за преструктуриране. Ама ако ги погасиш - кредитът ще се върне в редовен и без преструктуриране, което обезсмисля цялото обезпечение. 

 

И един интересен въпрос - а допустимо ли е отпускане на нов кредит с цел погасяване на просрочени лихви по друг кредит на длъжника?

Danibus

Тук нямаме ограничаване на възможностите за преструктуриране, а само прогласяване на клаузи, предвиждащи анатоцизъм за недействителни. 

Поставеният в края на постинга ви въпрос е интересен. Т.е. преструктурирането да стане под формата на нов довор за банков кредит. Не знам кредитните инспектори и въобще политиката на банката как ще поледне на тази възможост и под каква форма ще я облекат целево. С оглед на вече новото решение на ВКС би трябвало капитализираните лихви да се стартират, което е допустимо с оглед на автономията на волята на страните и естествено при взаимни отстъпки и компромиси.

Danibus

Естествено не стартират, а сторнират, ама това е от програмата, защото пиша от телефон

paragraph39

"Има ли смисъл да обираме банка, като можем да основем банка?!"???

emo1971

Стъпка в правилната посока!?

Може би вече е време, някой съдебен състав да разгледа и... една друга, чисто съдебна несправедливост- глобите. Те несъмнено са инструмент, създаващ остър социален дисбаланс. Една глоба наложена от съда, за един може да представлява джобни пари, а за друг да бъде разорителна, в буквалния смисъл на думата, т.е. прилагайки глоби, съда все едно узаконява извършването на някои видове престъпления от по-богатите хора. От друга страна, 40 тояги на голо... са си 40 тояги на голо, както за бедните задници, тъй и за богатите...?

vkamen

А, моя: къде е е ?

segal

Глобите обикновено са "от .... до ....", така че съдията/глобяващият може да налага различни глоби за едно и също нарушение, но пък се получава дискриминация по интелект. Умните имат повече пари и ги глобяват повече, което е дискриминация. Така ще излезе, защото повечето българи са имали едни и същи шансове да забогатеят, понеже при социализъма всички бяха равни и започнаха капитализъма наравно. 
Този, за когото една глоба е разорителна, обикновено е изхарчил много повече пари за алкохол и цигари, които не са задължителни за оцеляването. 
 

LePenseur
снимка на LePenseur

Точно така, Параграфе! През 1934 Бертолд Брехт е описал събитията в Англия след англо-бурската война (1902), за да ни предскаже какво ще ще случи в България след 1989. Е, случи се!