Специализираната прокуратура е приключила с разследването за хакерската атака срещу сървърите на Националната агенция за приходите (НАП) през 2019 г., заради която личните данни на милиони български граждани бяха разпространени онлайн. Това съобщи за "Сега" говорителят на спецпрокуратурата Христо Кръстев.
Въпреки че изминаха 2 години от скандала "НАПлийкс", все още няма внесен обвинителен акт в съда. Това предстои да стане след прецизиране на обвиненията, според Кръстев, който уточни, че фазата на досъдебното производство е към края си.
Малко след теча на данни от приходната агенция бяха арестувани собственикът на фирмата за киберсигурност "ТАД Груп" Иван Тодоров и служителят му Кристиян Бойков, които получиха обвинения за кибертероризъм. Търговският директор на дружеството Георги Янков пък беше привлечен към наказателна отговорност за подбудителство към хакерската атака.
Оттогава обаче разследването забуксува, въпреки че в началото прокуратурата се хвалеше с безспорни доказателства - публикувани бяха снимки, видео и други материали от наказателното производство, които да ни убедят, че Кристиян Бойков и неговите шефове от "ТАД Груп" са виновни. Наблюдаващият прокурор Евгения Станкова пък хвърли в общественото пространство "разкритие", че обвиняемите са се подготвяли да дестабилизират държавата, като проникнат в сървъра, който контролира напоителната система пред Народното събрание, и по този начин да я активират в неподходящ момент.
"Имало е такова желание, евентуално, при преминаването на автомобили на държавния глава или гости на нашия парламент да бъде активирана поливната част пред парламента, с което да се създаде затруднение в придвижването. Такава нестабилност води след себе си и нестабилност на цялата ни политическа система!", констатира тогава Станкова.
Освен, че делото за хакерската атака срещу НАП е далеч от своя край, приходната агенция все още не е платила наложената от Комисията за защита на личните данни глоба в размер на 5.1 млн. лева. Причината е, че санкцията е обжалвана пред Софийския районен съд, където процесът потъна във времето заради техническа експертиза, която трябва да установи дали НАП е положила достатъчно усилия да защити чувствителната информация, която съхранява.
В същото време една от жертвите на теча на лични данни успешно осъди приходната агенция по Закона за отговорността на държавата. С решението си Върховният административен съд ѝ присъжда обезщетение от 500 лв. В решението на магистратите се припомня, че на 15 юли 2019 г. се разбира, че са изтекли данните на общо 6 074 140 физически лица - 4 104 786 живи български и чужди граждани, и 1 989 598 починали. Съдът обяснява, че всеки, който е претърпял материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента за личните данни, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия данните.
