Странен обрат прие работата на управляващите по приемането на новия закон за комисия за борба с корупцията. През юни т.г. Народното събрание одобри на първо четене законопроект, внесен от ГЕРБ-СДС. Днес парламентарната правна комисия го обсъди на второ четене, като вкара в него новости, предложени от ПП-ДБ. Най-същественото е, че външни за парламента държавни органи ще участват при подбора на бъдещите борци с корупцията.
Законът предвижда да се раздели на две съществуващата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). От органа ще се обособи нова Комисия за противодействие на корупцията (КПК). По предложение на десния депутат Стою Стоев членовете на бъдещата комисия бяха съкратени до трима – а според първоначалния проект на герберите бяха седем. Намален беше и мандатът им – от седем на шест години, както и изискването за стаж – от десет на пет години, при това без да е нужно да бъде юридически.
ВЪНШЕН БОРД
Голямата новост обаче беше друга. Стоев първо искаше кандидатите да преминат през процедура за подбор и оценка в парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията. По време на заседанието обаче се оказа, че е представил на колегите си в правната комисия друга идея – за процедурата по избора на членовете на КПК да се сформира специална номинационна комисия. В състава й ще влизат по един представител от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, Омбудсмана и Сметната палата. Тази новост не беше записана в доклада за второ четене по законопроекта, който беше обявен на сайта на парламента.
Въпросната номинационна комисия ще разглежда направените предложения за членове на КПК и ще извършва подбор за допустимост. И тук е другият интересен момент – номинации за членове ще могат да правят не само депутати, но и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза. След публична процедура на изслушване и обсъждане, тя ще представя кандидатите на ресорната парламентарна комисия за превенция и противодействие на корупцията. Ще изготвя и подробно становище за качествата на претендентите за КПК, което ще ги придружава на последващото им обсъждане в парламентарната антикорупционна комисия.
ПО ПРЕПОРЪКА НА БРЮКСЕЛ
Пред "Сега" депутати обясниха, че нововъведението идва след препоръка на Европейската комисия. В Брюксел смятат, че трябва да има баланс в процедурата по подбора на борците срещу корупцията, за да не зависи всичко изцяло от парламентарните политически сили. За отбелязване е, че приемането на новия антикорупционен закон е сред изискванията към нашата страна, за да получи следващото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.
На заседанието някои от депутатите на Бойко Борисов обаче демонстрираха видимо недоволство от тези идеи. Радомир Чолаков, който е председател на конституционната комисия, се притесни, че създаването на такъв номинационен борд спрямо КПК може да се използва като прецедент и спрямо други държавни органи – например, Висшия съдебен съвет и Инспектората към него. И се зарече, че повече няма да гласува за подобна номинационна комисия. Хамид Хамид от ДПС, къде на шега, къде насериозно, допусна, че може да се приложи и при избора на депутатите. От „Възраждане“ пък се възмутиха от това, че се предвижда съществена роля за неправителствените организации.
Въпреки това, идеите, представени от Стоев, получиха подкрепата на ГЕРБ-СДС и на ДПС.
БЕЗ ПОЛИТИЦИ
Малко по-късно десният депутат, който до днес беше председател на правната комисия, направи и друго интересно предложение – членовете на бъдещата КПК да не са заемали изборна длъжност през последните 5 години, нито позиция в политически кабинет на министерство, нито ръководна длъжност в политическа партия. Тази идея също беше одобрена от управляващото мнозинство. Така доста ще се ограничат потенциалните кандидати.
В днешното си заседание депутатите покриха само част от законопроекта, а останалото решиха да довършат на извънредно заседание следващия вторник.
