Едва 7% от българите смятат, че страната се е променила за добро през отиващата си година. Това са с 3 пункта по-малко от миналата година, показва проучване, което "Алфа рисърч" традиционно прави в края на годината.
Неутралните оценки за промяната на страната се запазват около една трета, но до 58,5% нарастват разочарованите (или отчаяните), че страната е на прав път. Ако сравним с личните оценки - над два пъти и половина повече са обезверените в способността на националния елит да строи съвременна България.
Преценката за посоката, в която се движи България, се разминава драматично с усещането за случващото се в личен и семеен план.
22% от анкетираните заявяват, че годината е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. Мнозинството, 54% не намират промяна в сравнение с предишната. Тези оценки са с минимална разлика с дадените в края на 2023 г.
В по-общ план, след десетилетия на песимизъм, от 2018 г. насам (с изключение на ковидната 2020) устойчиво се стабилизира възприятието за нормализиране на живота в личен план.
На фона на продължаващата война в Украйна и Близкия Изток, на покачващо се напрежение в редица райони на света и новите политически реалности в ключови държави, най-песимистични и влошаващи се са оценките за изтеклата година в глобален план. Едва 4,8% смятат, че тя е била по-добра от предишната, а три четвърти (74%) са на мнение, че ситуацията в света става все по-критична, несигурна и взривоопасна.
Затова и оценките за личното битие на хората са парадоксални. Според анализаторите на "Алфа рисърч" поне три взаимно допълващи се хипотези за обяснението на този парадокс или житейска философия. Първата, "всеки сам да се оправя" – в условия на нарастваща несигурност и безперспективност, по-уязвимите социални групи изграждат своего рода защитна стена около себе си, затварят се в частния си живот, в търсене на подкрепа от близките и семейството. Значителна част от хората, чиито близки работят в чужбина и изпращат финансова помощ в България попадат в тази категория. "Всеки сам да се оправя" е тяхната житейска философия – недоволни са от държавата, но не престават да търсят своето собствено спасение.
Втората, "бедата не е почукала на моята врата" – буреносните облаци над България и света все още не са засегнали съществуването на хората от средната класа – безработицата е ниска, при липсата на висока инфлация доходите са относително стабилни, не се вижда непосредствена заплаха за финансовото и икономическо състояние на домакинствата. Те балансират между депозити и кредити, част от тях дори увеличават дългосрочните инвестиции, което обуславя непрекъснатия ръст в цените на имотния пазар. Онова, което би могло да смени рязко тези настроения, е потенциална икономическа криза, придружена с инфлация и рязка загуба на покупателна способност. Докато обаче тези рискове са все още само в икономическите анализи, но не и в непосредственото всекидневия, те ще оценяват себе си като по-далновидни и благоразумни от управляващите, обясняват социолозите.
И третата философия е "кризата е новото нормално". Тя е валидна най-вече за следящите по-отблизо политическия живот, но се разпространява и върху по-широки групи. Ако допреди няколко години перманентните предсрочни избори бяха нещо необичайно, а невъзможността на Народното събрание да избере председател и да заработи – извънредна ситуация, то продължителното пребиваване в криза започва да я превръща в „новото нормално“. Хората се пригаждат към живот в политическа криза и дистанцирайки се, се опитват да извлекат максимума от тук и сега.
Регистрираните нагласи намират своето отражение и в очакванията за следващата година. Песимизмът както за страната, така и за света, владее обществените настроения. Най-мрачни и влошаващи се са очакванията на глобално равнище – 45% (със седем пункта повече от декември 2023 г.) предвиждат, че през 2025 г. ще се задълбочат проблемите в различни краища на света. Едва 26% се надяват, че тенденцията от последните години ще се обърне и светът може да се надява на позитивни промени.
В сравнение със случващото се в геополитически план, България стои няколко стъпала по-нагоре. 40% смятат, че кризите ще се задълбочат, 28% виждат светлина в края на тунела и очакват просперитет и повече възможности през 2025 г. На този фон, също както и при оценките за изминаващата година, в личен план очакванията за следващата рязко контрастират. Едва 16% са песимисти срещу цели 43% оптимисти. Дали става дума само за коледни благи надежди, или за енергия да се работи упорито и да се отвоюват очакванията за по-добро бъдеще, ще проличи в следващите месеци.
На въпрос каква според тях ще е думата на 2025 г. анкетираните очертават три фокуса: Фокус върху геополитиката и глобалното – мир (най-често споменаваната дума – 18%) в опозиция на войната (4%); Фокус върху технологиите, иновациите, изкуствения интелект като път към прогреса и развитието (общо 8%); Фокус върху България – перспективата за засилващата се евроинтеграция с влизането в Шенгенското пространство (2.9%), шанс за просперитет (5.5%), но и пак избори (5.7%).
Проучването е проведено в периода 1 – 10 декември 2024г. сред национално представителна извадка. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи. Изследването е част от мониторинга на Алфа Рисърч и се реализира със собствени средства.
