Атрактивен европроект за въвеждане на работното място на подкрепа срещу бърнаут, места за отдих и спорт и др. сам изпадна в криза и девет месеца комисията по оценяване на кандидатите не може да обяви класирането. Неговият случай разкрива доста голяма бъркотия в усвояването на европейските програми, въпреки че 17 години след влизането ни в ЕС това не би следвало да става.
Процедурата "Адаптирана работна среда" е с бюджет 146,6 млн. лв., които идват от Европейския социален фонд и национално съфинансиране. Част е от Програма “Развитие на човешките ресурси” 2021-2027 г. От общите средства над 134,9 млн. лв. ще бъдат инвестирани в слабо развитите региони на страната (т.е. в петте региона извън Югозападен), а останалите 11,6 млн. лв. – в Югозападния регион.
Условията са много привлекателни, защото има широк набор от допустими дейности, а максималният размер на помощта за един проект е 586 749 лв. (минималният e 50 000 лв.). Целта е да се подпомогнат българските предприятия в осъществяването на прехода към климатично неутрална икономика и променящите се модели на работа, пише в документацията към процедурата. Тук влизат "зелени" модели на организация на труда; превенция и профилактика на бърнаут и психологическа подкрепа вследствие на ефектите от ковид пандемията; закупуване на лични предпазни средства и специално работно облекло; осигуряване на социални придобивки за работещите, включително ремонт и оборудване на места за отдих, рехабилитация, спорт, хранене, почивка и др.
Очаквано, интересът към схемата е бил огромен. Това обаче е само една от причините и до днес да няма обявено класиране, става ясно от подробен отговор на социалния министър Ивайло Иванов на парламентарен въпрос. Изложените в отговора детайли показват рядко вижданата кухня на оценяването на проекти с европейско финансиране, а от тях тя изглежда съвсем отчайващо.
Подадените проектни предложения от фирмите са били 2441, поради което обичайният тримесечен срок за оценяване е бил увеличен на четири месеца. Започват обаче проблеми с оценителите. В състава на оценителната комисия са включени 99 оценители от списъка на одобрените след проведен централизиран конкурс. След като заповедта за сформиране на комисията е издадена, се оказва, че доста от оценителите нямат профили в информационната система ИСУН, а на други профилите се нуждаят от актуализация. Налага се да се правят и промени в комисията, защото някои оценители не можели да продължат участието си в нея, а други декларирали несъвместимост (като се имат предвид разкритите преди време схеми с "Еразъм", където едни и същи свързани хора оценяваха и участваха в проекти, това е даже добър знак).
Междувременно обаче влиза в сила новият регламент за помощта de minimis и докато комисията се нагласи, вече се правят промени в условията за кандидатстване, като се изискват нови декларации от кандидатите. Това, обяснява министър Иванов, е наложило секретариатът на комисията да изпрати 2191 комуникации чрез ИСУН, което още повече увеличило срока за работата й.
Когато най-после комисията заработва по същество и започва оценката за административно съответствие и допустимост, се оказва, че повечето проекти или не са окомплектовани с всички необходими документи, или представените документи не са коректно изготвени и представени. Установено е също, че преобладаващата част от кандидатите не са изпълнили изискванията на управляващия орган. Това е наложило да се решават множество казуси, да се провеждат заседания, да се гласуват множество решения и да се изпращат значителен брой искания до кандидатите за отстраняване на нередности, описва социалният министър.
В резултат на лошото качество на първия етап са отхвърлени 263 проекта. Част от кандидатите обаче подават възражения и са върнати за оценка. На 3 април комисията успява да приключи с първото сито. Започва етап "Техническа и финансова оценка". 14 проекта се връщат за преоценка на административното съответствие, т.е. минават наново цялата процедура.
След всичко това за много по-сложната техническа и финансова оценка остават едва 49 дни за 1928 проектни предложения. И тук оценителите се оплакват, че много кандидати не са се съобразили с изискванията по процедурата и проектите са с лошо качество, поради което оценката им изисква значителен времеви ресурс. На този етап оценяването на един проект може да отнеме и два дни заради множеството изчисления и проверки, отбелязва министърът в отговора си. Но има и още един проблем - оценителите са външни, поради което оценяват проекти между основната си работа.
Проектът безспорно е голям - трябвало е да се проверят над 4000 оценителни листове, 230 проекта са оценявани за трети път от арбитър поради разлики в двете оценки, направени са над 1050 оптимизационни таблици и над 1050 нови версии на проектните предложения в ИСУН. Само събирането на електронни подписи от проверяващите е отнемало няколко работни дни. Системата ИСУН също не е била отзивчив помощник - първо не позволявала повече от един секретар да обработва данни в една оценителна сесия, а също е имало моменти, в които е функционирала бавно или не е била достъпна поради профилактика.
В крайна сметка към 24 септември социалният министър може да отчете, че оценката на проектите е приключила и е започнало събирането на подписите върху оценителния доклад. Одобрени са над 1440 проекта. След събирането на подписите докладът се предава за одобрение на ръководителя на управляващия орган и чак след неговото становище той може да бъде оповестен заедно с окончателния списък на одобрените кандидати. Вчера класирането най-сетне бе обявено.
