Българските туристи, които се удавиха при потъването на корабчето "Илинден" в Охридското езеро преди повече от 13 години, са били обречени. Това е изводът на Софийския апелативен съд (САС), който за втори път решава делото, заведено от близките на 15-те жертви срещу норвежкия застраховател DNV, пише "Лекс". Искът е насочен към него, тъй като през 2013 г. е придобил "Germanischer Lloyd", която е издала сертификата за техническа изправност на кораба "Илинден".

Апелативният съд осъжда DNV да изплати обезщетения от общо 3 580 000 лева на над 30 роднини на жертвите на трагедията в Охридското езеро. Те заведоха исковете си през 2012 г. в Софийския окръжен съд, като претендираха общо над 10 млн. лева. Те бяха частично уважени на две инстанции, за да стигне делото до Върховния касационен съд (ВКС), който през 2019 г. го върна на апелативните съдии за събиране на още доказателства с изискване на допълнителна информация от Северна Македония. В крайна сметка САС отново осъжда застрахователя да изплати на близките обезщетения, които са между 90 000 и 120 000 лева за всеки от тях.

Трагедията с "Илинден" се разигра на 5 септември 2009 г. Тогава претовареното корабче, на което е имало 53 пътници, повечето българи, потъна в Охридското езеро на път за манастира "Св. Наум". 15 души се удавиха. Потъването е станало за минути и само на 200 метра от брега.

Наказателното дело приключи преди повече от 10 години, като капитанът Сотир Филевски и сръбският инженер Бранко Баич, който е бил представител на "Germanischer Lloyd" и е издал документа за техническата годност, бяха осъдени на по една година затвор.

Делото за обезщетенията на близките обаче още не е приключило и последното решение на САС също може да бъде обжалвано пред върховния съд.

Експертиза по делото доказва връзката между неправомерно издадения сертификат и потъването на кораба. От заключението на вещите лица става ясно, че хората на кораба са били обречени, тъй като на него не е имало нито спасителна лодка, нито жилетки, а спасителните пояси за били завързани за кораба и неизползваеми.

От материалите по делото става ясно, че състоянието на "Илинден" (построен през 1924 г.) е било окаяно, но в издадения му сертификат за годност пишело, че е "задоволително". Още през 2006 г. във временен сертификат било отбелязано, че туристи трябва да се возят само в затворените салони под палубата, а в откритата част на корабчето пребиваването им е забранено, докато не бъде проверена стабилността му. Според издадените сертификати на кораба е можело да се возят до 43 пътници – 18 в предния салон и 25 в кърмовия.

Още в началото на разследването стана ясно, че „Илинден“ е претърпял реконструкция през 2004 г., при която в предния закрит салон е бил изграден барплот, заради който седящите места са били ограничени от 18 на 10 и максималният им брой в закритите салони е можел да стигне за 35 пътници, а не за 43, както пише в издадените документи.

Според експертите претоварването на кораба в деня на инцидента е влошило началната устойчивост и той не е отговарял на три от техническите критерии. Потвърдени са и констатираните по-рано нередности – екстремно разхлабено водещо колело, блокирало друго водещо колело, разплитане и закъсване на металното въже. Вещите лица са категорични, че това води до неизправност на рулевата система на кораба.

Според експертите липсата на спасителна лодка има пряко отношение към безопасността, превишаването на допустимия брой пътници влияе на устойчивостта на кораба, а неизправността на рулевата система – на маневреността му. В обобщение, заключението на експертите е, че при тези обстоятелства корабът е бил негоден за плаване.

До трагедията се е стигнало след скъсване на металното въже, довело до накланяне на кораба на една страна, при което пътниците панически са се насочили в срещуположната. Експертите казват, че потъването е можело да се избегне, ако хората бяха останали неподвижни, което според съда е житейски изключено. Действията на капитана да предприеме движение назад, вместо да спре кораба, също били грешни, но според заключението това не е имало значение за фаталния край. За бързото потъване е спомогнало и това, че филистрините (прозорците) на кърмовия салон са били отворени.

Тезата на застрахователя е, че до трагедията се е стигнало единствено заради действията на капитана и тя е щяла да бъде избегната, ако са били спазени инструкциите да се допуснат до 43 пътници.