Мнозинството от хората у нас остават настроени срещу руската война в Украйна. 58.8% от българите твърдят, че по-скоро не одобряват действията на руския президент Владимир Путин. 23.3%, или всеки четвърти, обаче е на обратното мнение. Това показва изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, публикувано днес.
Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, съответно привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски настроени. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна социална желателност, както и „скрита подкрепа“ за войната в Украйна, коментират социолозите.
Скептицизъм
В контекста на руската инвазия влиянието на фалшивите новини в България расте, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която достига до тях, посочват от „Галъп”. 50.7% от анкетираните намират, че информацията, която българските медии оповестяват за войната, е като цяло по-скоро недостоверна. Повече доверие на медиите имат 25.9 на сто от българите. Останалите се колебаят. Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция, смятат изследователите.
Интересното е, че точно тук най-възрастните хора повече се уповават на медийната информация. Това обаче на свой ред събужда и известна тревога за бдителността на по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация.
Фалшиви новини
На този фон 35 на сто свидетелстват, че всеки ден или почти всеки ден срещат новини, които могат да определят като фалшиви. Всеки четвърти споделя, че попада на фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11.3% – поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета се колебаят какво да отговорят.
Изследователите напомнят, че преди четири години световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ направи подобно сравнително изследване, включително и в България. Сравнението с времето преди години показва, че ако сега делът на свидетелствата за всекидневни фалшиви новини е 35%, той всъщност е нараснал с 12 пункта в сравнение с предното проучване. С времето съзнанието за този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на неговата поява расте, тълкуват резултатите от "Галъп".
Източниците на информация
За 53.1% основен източник на информация остава гледането на телевизия. 22.3% се информират от социалните мрежи в интернет, а 16.6 на сто - от други сайтове в интернет. Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите възрастови групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32.5%), следвана от големите частни телевизии (28.1%) и по-малките частни телевизии (15.9%).
За 39 на сто от анкетираните граждани българските медии са достоверен източник, докато 28.3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се – 32.7%. Последното означава, че или подобен въпрос пред респондентите на практика не стои, или пък действително доверието в медийната среда е като цяло разклатено.
Изследването е проведено сред 1003 пълнолетни българи, между 2 и 10 юни 2022 г. – чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблети сред двустепенна гнездова извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от независима ежемесечна изследователска програма. Възможно отклонение: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.
