Необичайна инициатива се зароди в Народното събрание. Група водещи депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, сред които са Бойко Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски, внесоха проект за обща декларация. В това, че работят заедно, няма нищо необикновено – тримата политици, доскоро врагове, вече редовно се подписват под всевъзможни актове на парламента. Интересното в случая е темата на тяхната декларация – езикът на омразата в българската политика. Макар че не се споменава поименно, очевидната мишена на съвместната им акция е „Възраждане“ на Костадин Костадинов.
Националистите от доста време възмущават много българи с екстремисткия си език, който съдържа дори призиви за насилие; те редовно предизвикват смут, напрежение и дори безредици в Народното събрание. В парламента стрелите им почти винаги са насочени към ПП-ДБ, която хората на Костадинов са нарочили за свой основен противник – преди всичко, заради прозападната ориентация на десницата, която стои на обратния полюс спрямо националистите, неприкрито симпатизиращи на Русия. От ПП-ДБ често са се опитвали да реагират на словесните ругателства, на които са подложени, но без особен успех.
Сега имат повече шансове, след като са получили подкрепата на новите си партньори от ГЕРБ-СДС и ДПС. За формациите на Борисов и Доган това е не само начин да демонстрират, че са проевропейски и демократично ориентирани политически сили; герберите подкрепят десните като свой коалиционен партньор, а депесарите имат да си връщат на "Възраждане", след като националистите, опитващи се да привлекат гласове за предстоящите местни избори, нападнаха движението, че се опитва да присвои публични средства за "обръчи от фирми". Така декларацията може да се претвори в политически документ.
В проекта (пълният текст - накрая) се изреждат актове на европейски и международни институции, насочени срещу езика на омразата; посочва се, че се наблюдава „засилена употреба на език на омразата в българския политически живот през последните месеци, включително и от представители на политическите партии в този парламент“; припомня се изборът и усилията на България да стане пълноправен член на ЕС и НАТО; изброяват се антисемитизмът, ислямофобията, християнофобията, ксенофобията и хомофобията като най-тежките прояви на нетърпимост, омраза и дискриминация.
След това предисловие вносителите призовават всички участници в обществения и политическия живот, особено в парламентарните дебати, да се противопоставят на разделението и словесното насилие; както и да помнят спасението на българските евреи и съпротивата на българските турци и мюсюлмани срещу тоталитарния режим. Накрая идва нещо съвсем конкретно – предложение да се изгради, заедно с МВР, „отворена към гражданите платформа, на която съмнения за престъпления от омраза да бъдат докладвани и щателно проверявани“.
Към проекта няма дори и едно изречение мотиви. Той е разпределен на парламентарните комисии по правата на човека и по външна политика, където ще влезе в началото на следващата сесия на Народното събрание.
