"Боже Господи, какви нищожества стоят начело на българската държава".

Този думи се чуха от устата на историка проф. Иван Илчев зад кадър в ефира на БНТ, при включването от Шипка на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Член-кореспондентът на БАН и бивш ректор на СУ "Св.Климент Охридски" не е знаел, че микрофонът му все още е включен. А в интервю за "Дойче Веле" казва, че ако това е гаф, той не е негов, а на техническия екип на предаването.

"Всъщност исках да споделя това само с режисьора Виктор Божинов, с когото бяхме заедно в студиото. А дали то отговаря на възгледите ми - да, отговаря. И това се дължи на сравнението на качеството на образованието и на опита във властта на доста от нашите политици спрямо същата прослойка в съседните ни държави", казва проф. Илчев.

При това той твърди, че мнението му се отнася да "голяма част" от политическата класа в страната.

"Да напомня, че сме единствената европейска държава, ако не се лъжа, в която два от трите най-важни държавни поста са заети от военни. А това съвсем не говори добре за държавата. Да цитирам автора на афоризми Владимир Булатович-Виб: „Когато ботушът почне да мисли, мозъкът трябва да почне да марширува“. Да напомня, че пак двама от тримата не обелват и дума на чужд език и не виждам как могат да се чувстват удобно в Европа, която, както казва Захари Стоянов, "и през плет не са виждали". И най-важно - как могат да защитават умело българските интереси в нея", мотивира се Илчев.

Към тези недостатъци той добавя и неспособността на политиците ни аргументирано да защитават собствено мнение, както и "склонността им да се подчиняват на партийния диктат, докато не наближат избори и не преценят, че ще им е по-изгодно да се „преметнат“ към друга партия, като междувременно не се отказват от депутатския кокал като „независими“ депутати."

Проф. Илчев разкрива, че през последните 30-ина години винаги е отказвал предложения да влезе в политиката, "защото сигурно съм страхлив - когато ме призовават да нарека бялото черно, предпочитам да замълча или най-много да кажа, че е сиво, но не и да изкривя душата си в угода на партийната повеля."

Запитан кои, в исторически план са българските политици, които могат да служат за пример, историкът казва, че всичко е въпрос на предпочитания. И добавя: "Българинът, като цяло, приема по-добре силовите политици. Затова са воплите да се издигне паметник на хан Крум в София, който е добър, но жесток военачалник, подложил на нож жителите на Сердика, когато я превзема, а не на княз Борис, да кажем, който с приемането на християнството и азбуката всъщност ни вкарва в Европа. От по-ново време Петко Каравелов ми е много по-симпатичен от бруталния Стефан Стамболов или докаралия демокрацията до охлокрация (б.р. - власт на тълпата) Александър Стамболийски."

Иван Илчев обяснява, че проблемът с примерите за исторически личности е в това, че тези примери "са гъвкави и лесно се поддават на манипулация".

"Затова Левски е припознаван и от левицата, и от Българския национален легион, и от евреите, и от турците. С други думи, при добро желание всеки може да си намери изгоден пример, който да пригоди към интересите си", добавя професорът.

Според него от политиците на прехода в историята ще остане д-р Желю Желев, макар той самият да има доста резерви към него. Същото, с много уговорки, важи и за Иван Костов, докато "за съжаление, левицата не съумя да излезе с убедителен лидер".

Проф. Илчев твърди, че никой от нашите политици все още не е дал смислен отговор на това какво всъщност е националният интерес и дали той съвпада напълно с общоевропейския, "което си е чист оксиморон".

Що се отнася до споровете с РС Македония историкът смята, че тази "разпра" е била "подбудена от колегите на запад от нас".

"Българите, по мое мнение, допреди 2 години напълно бяха забравили за Македония, бяха доволни да ходят на екскурзия в Охрид, да си купят иконка от манастира „Св. Наум“, да ядат „кебапчини" и да пият „жолта" ракия. Само че се разбра, че жаравата на национализма си е жива, макар и покрита със слой пепел. И бе достатъчно някой да я раздуха, за да пламне с ярък пламък - пояснява той. - От самото начало казвах и продължавам да смятам, че със Северна Македония трябва да се отнасяме като към всяка наша съседна страна, да забравим идеите за братство, да забравим мантрата, че самосъзнанието им било резултат едва ли не само от решенията на Комунистическия интернационал. И да помним, че не само там, но и при нас и във всяка съвременна национална държава решението какво да помни народът от своето минало се взима и прокарва от държавата чрез нейните институции."