"Харесвам френското предложение. Мисля, че такова друго предложение не може да има. Парламентът трябва да реши, аз ще си спазя думата", заяви премиерът в оставка Кирил Петков в Брюксел.
"Аз съм премиер и като обещая на българския народ нещо, аз си спазвам думата. Надявам се в близките дни НС да вземе решение по този въпрос. Имаме исторически момент да можем да запазим всичките си български интереси, неща, които сме си мечтали и това предложение да защити българския интерес за дълъг период на време", каза Петков.
"Президентът не може да не свиква КСНС и да се крием на различни места. Ако си президент на място, свикваш КСНС, служби, партии, сядаме, обсъждаме и излизаме. Маските паднаха, омръзна ми от страхливци", каза още Петков.
"Депутатите не могат да направят кворум втори ден, аз съм учуден, но явно ги е страх, те не могат да си изберат председател на НС", посочи Петков. "Никой да не се опитва да прехвърля горещия картоф, че премиерът щял да взема сам решение. Ако сте държавници, отидете на комисия и нека да се вземе правилното решение, обърна се Петков към депутатите от външната комисия в НС. Тази "борбеност" е типична за г-н Борисов. Вече 12 години го гледаме, заключи премиерът в оставка.
Кирил Петков участва в редовното заседание на Европейския съвет днес и утре в Брюксел. Основните теми в дневния ред на лидерите са по-широка Европа, ситуацията в Украйна, молбите за членство в ЕС на Украйна, Република Молдова и Грузия, икономически въпроси, Конференцията за бъдещето на Европа, външни отношения, съобщиха от правителствената пресслужба.
Европейският съвет ще проведе стратегическа дискусия относно отношенията на ЕС с неговите партньори в Европа и начините за насърчаване на политическия диалог и засилване на сигурността, стабилността и просперитета на европейския континент. В рамките на дискусията ще бъдат обсъдени и предложенията на президента на Франция Еманюел Макрон за създаване на Европейска политическа общност.
Държавните и правителствени ръководители ще обсъдят различните измерения на руската военна агресия срещу Украйна и продължаващата подкрепа за украинската страна. Европейският съвет ще разгледа също кандидатурите за членство в ЕС на Украйна, Република Молдова и Грузия.
Европейският съюз, който на среща на върха в четвъртък и петък ще обсъжда дали да направи Украйна кандидат за членство, е приел над 15 държави през последните три десетилетия. Други са на първите стъпала на стълбицата или са подали молби за присъединяване.
В частта, посветена на икономическите въпроси, се предвижда лидерите да одобрят интегрираните специфични препоръки по страни в рамките на Европейския семестър за 2022 г., както и да обсъдят присъединяването на Хърватия към еврозоната от 1 януари 2023 г.
Европейският съвет ще проведе и дискусия и относно „Конференцията за бъдещето на Европа“, като се очаква да бъдат дадени насоки относно последващите действия след доклада от заключителното събитие от Конференцията.
Преди началото на заседанието на Европейския съвет днес преди обяд, Кирил Петков участва в Среща на върха ЕС-Западни Балкани. В рамките на лидерската среща бяха обсъдени напредъкът в процеса на европейска интеграция, предизвикателствата, произтичащи от руската агресия срещу Украйна, инвестициите по линия на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани и др.
На 24 юни, след края на Европейския съвет, ще има среща на върха на държавите от еврозоната в приобщаващ формат (с участието на кандидатките, каквато е България), на която лидерите ще обсъдят икономическата ситуация в еврозоната и ще направят преглед на напредъка по Банковия съюз.
ЗА ФРЕНСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Петков: Чакам парламента
Българският премиер запозна участниците във форума с вътрешнополитическата ситуация в страната, включително и с дебатите по отношение на предложението на Френското председателство за старт на преговорите за европейско членство на Северна Македония. Кирил Петков посочи, че в рамките на днешния ден е насрочено заседание на парламентарната комисия по външна политика, която да обсъди въпроса. Правителството очаква решението на Народното събрание, подчерта министър-председателят.
Макрон - раничко е за споразумение
Френският президент Еманюел Макрон каза, че е "раничко" за споразумение между България и Северна Македония. След срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани той разговаря с журналисти на влизане на заседание на лидерите от групата Обнови Европа (либералите). Запитан какви са шансовете за споразумение, Макрон отговори: "Следващите часове и дни ще бъдат важни да видим дали успяваме да постигнем споразумение между Северна Македония и България... Раничко е все още".
Марк Рюте: Да потърпим още седмица
Нидерландският премиер Марк Рюте изрази оптимизъм, че скоро ще има решение по спора между България и РС Македония. "Нищо не е много лесно на Балканите, но мисля, че се очертават 50-60% шанс да има пробив другата седмица", каза той след срещата ЕС-Западни Балкани.
Ковачевски - този вариант е неприемлив
Предложението на френското председателство е неприемливо в този вариант за Република Северна Македония, заяви премиерът Димитър Ковачевски на пресконференция след срещата на върха ЕС-Западни Балкани.
Ковачевски постави своите условия за приемливо предложение за започване на преговори - ясна формулировка за македонския език в Преговорната рамка, историческите въпроси да не са критерии, а преговорите за еврочленство да започнат преди промяната в Конституцията за включване на българи, хървати и черногорци в преамбюла.
Опозицията в Скопие подозира сговор
Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски не вярва, че премиерът на СР Македония Димитър Ковачевски в Брюксел ще каже "не" на френското предложение, защото, както той каза, СДСМ и правителството са били запознати с предложението много по-рано, предаде БТА.
„Нека не се лъжем, че предложението не е предварително съгласувано. Това предложение не би могло да стигне дотук, ако не беше предварително договорено“, каза Мицкоски при снощното гостуване по телевизия Алфа.
Според него френското предложение не означава начало на преговори за страната, а изпълнения от държавата на още български искания.
„Тази преговорна рамка, която ни се предлага и която е част от това предложение, не е начало на преговорите и това трябва да е ясно на гражданите. Това е начало на преговорите за Албания, която няма такива хегемонични и идентични условия (от страна на България - б.р.), които да изпълнява. Не можем да отваряме глави с това предложение, защото трябва да изпълним допълнителни условия“, каза Мицкоски.
