Предложенията на правителството за увеличение на пенсиите от 1 юли и 1 октомври получиха подкрепа на второ четене в бюджетната комисия на Народното събрание. ГЕРБ и ДПС гласуваха заедно за своите предложения, но не успяха да ги наложат. Един глас не стигна на Любомир Каримански от ИТН да намали планираното увеличение на максималната пенсия на 3400 лв. от 1 октомври на 2200 лв. Всичко друго мина безпроблемно и вариантът на правителството влиза на второ четене в пленарна зала във вторник.
Приетите днес текстове предвиждат:
- 10% увеличение на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., от 1 юли;
- включване на ковид добавката от 60 лв. в основния размер на всички пенсии за трудова дейност, включително и бъдещите;
- увеличение на минималната пенсия за трудов стаж и възраст от 370 на 467 лв. - от 1 юли;
- увеличение на максималната пенсия за трудов стаж и възраст от 1500 на 2000 лв. - от 1 юли и на 3400 лв. от 1 октомври;
- преизчисление на всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г., с по-голямото от ръста на осигурителния доход или на инфлацията.
На заседанието подуправителят на НОИ Весела Караиванова призова бързо да се излезе с решение, за да може тази вечер да се излезе с вариант и експертите на института да направят изчисления в събота и неделя. БСП също призова да не се редактират първоначалните варианти, за да може да влезе в сила увеличението още с юлските пенсии. "Дайте да спрем с тези числа и да гласуваме. Дали е 3400, дали е 2900 - дайте да прекратим теоретичните дискусии", подкани колегите си Румен Гечев.
"Стига говорихте за някаква спешност, наслушахме се на твърдения, че някой нещо бави. Внесохте бюджета на 8 юни и се движим по най-бързата писта, а политически лидери дрънкат глупости. Да го бяхте внесли на 1 май, от февруари знаете, че ще се прави актуализация през юни", разгневи се Йордан Цонев. "Този, който внесе бюджета на 8 юни и смята, че трябва да излезе на 30 юни, или не е в ред, или е подлец", заяви той (вижте карето за повече информация по сроковете на парламентарната процедура).
УВЕЛИЧЕНИЕТО ОТ 1 ЮЛИ
Управляващите предлагат 10% увеличение от 1 юли и включване на добавката от 60 лв. в размера на пенсиите за трудова дейност, включително и бъдещите, както и ново преизчисление от 1 октомври. ГЕРБ предлага 15% и отделна добавка от 60 лв. до края на годината. ДПС предлага 14%, 120 лв. добавка към пенсиите под линията на бедност от 413 лв. и 60 лв. за останалите пенсии за трудова дейност до края на годината.
След дълги дебати комисията прие текста на вносителя - увеличение с 10% от 1 юли и включване на добавката от 60 лв. в размера на пенсиите, както и преизчисление от 1 октомври. За това гласуваха 12 депутати, а 7 се въздържаха. Еднакъв брой депутати подкрепиха предложенията на ДПС и на ГЕРБ - 7, като при ГЕРБ имаше 6 въздържали се и 6 против, а при ДПС - 7 против, 5 въздържали се.
Владислав Панев от ДБ защити включването на 60-те лв. в размера на пенсиите като разумна мярка, защото никой повече няма да може да ги отнеме от пенсионерите. При първото четене в социалната комисия Елисавета Белобрадова от същата ПГ се обяви срещу включването в пенсиите на елементи, които нямат нищо общо с осигурителен принос.
"Тези добавки започнахме да ги слагаме в пенсионната система, когато започна ковид кризата. Сега ги трансформираме и ги продължаваме, защото заради инфлацията пенсионерите имат нужда да бъдат подкрепени. Не разбирате ли? Пак ги даваме на хората, но когато изчезне форсмажорът, един ден тази икономика ще се нормализира. И тогава трябва да можем да се върнем на чистия осигурителен размер. Не трябва да правим вечна плънка на пенсиите, защото тези 60 лв. нямат своето осигурително основание", каза Йордан Цонев.
Искрен Арабаджиев взриви опозицията с изказване, че тези добавки не са за ковид кризата, а заради протестите срещу правителството на Бойко Борисов. "Дадохте ги през август 2020 г., когато още нямаше ковид криза, но на 9 юли бяха започнали протестите", напомни Арабаджиев на колегите си от ГЕРБ. "Станаха две години добавки, хората ги възприемат като част от пенсията си, а вие предлагате да изместим проблема занапред", коментира той.
Ако говорим за несправедливост и неадекватност, то трябва да се върнем към началото, когато тази добавка беше въведена, защото вие започнахте да я давате и на хора със 170 лв. пенсия, и на хора с 1400 лв., коментира Венко Сабрутев (ПП). Румен Гечев също изтъкна, че първоначалното решение за добавките е на ГЕРБ, като го определи едновременно за справедливо и несправедливо. "Погледнете днешното решение (за включване на добавката в пенсията) като еднакво увеличение на покупателната способност на пенсиите за всички", призова той. Гечев пътьом обвини Европейската комисия, че с разни "простотии" ни натресла инфлация.
За предложението на ДПС добавките да станат 120 лв. за бедните пенсионери, Гечев директно обвини колегите си в предизборни хитрости. Той предупреди, че такива големи добавки ще приближат ниските пенсии до средната и даже може да я надскочат.
"Няма замърсяване и счупване на пенсионната система", подкрепи първоначалното предложение и зам.-министърът на труда Лазар Лазаров.
Заседанието допълнително се нагнетява от Искрен Митев от ПП, който използва всеки случай да се меси в спора с нелепи нападки от типа: "Кажете си, че не ви интересуват пенсионерите и че не искате да се увеличат доходите им". На два пъти Каримански го предупреди да спре с тези изказвания.
МИНИМАЛНА ПЕНСИЯ
Управляващите предлагат тя да стане 467 лв. от 1 юли. ГЕРБ предлага да е 430 лв., но със запазване на отделна добавка от 60 лв. Според проекта на ДПС тя трябва да е 481,80 лв.
ГЕРБ и ДПС гласуваха заедно и по двете свои предложения, но останалите партии надделяха и с 12 гласа за и 7 въздържали се бе прието предложението на правителството - 467 лв. ГЕРБ и ДПС имат деветима депутати, но за своите предложения дадоха осем гласа. ПП, ДБ и БСП са с 11 депутати, а в състава на комисията има двама депутати от ИТН и един от "Възраждане".
Гласуването на практика мина без обсъждане, тъй като дебатът се отклони още в първите минути в спор между Асия Гонева от КНСБ и Искрен Митев от "Промяната" за октомврийското преизчисление, което ще засегне 717 000 пенсии. Гонева обясни принципни проблеми с това преизчисление, а Митев се засегна за оценките, че то е несправедливо и неправилно. Отстраняваме несъвършенствата на швейцарското правило, обясни Искрен Арабаджиев (ПП) и допълни, че управляващите много държат на това преизчисление. Актуализация на бюджета в средата на годината не е време за семинар, прекъсна теоретичните спорове Йордан Цонев.
МАКСИМАЛНА ПЕНСИЯ
Предложението на управляващите е максималната пенсия да стане от 1500 на 2000 лв. от 1 юли и на 3400 лв. от 1 октомври. ГЕРБ предлагат второто увеличение да отпадне. В залата Любомир Каримански (ИТН) също поиска редакция на второто увеличение, като предложи то да е 2200 лв. Резерви за размера от 3400 лв. изрази и Хасан Адемов (ДПС). Георги Ганев от ДБ предложи компромисно решение - 2500 лв.
Този пазарлък е несериозен, коментира Кирил Ананиев (ГЕРБ). Той предупреди, че 3400 лв. е два пъти средната заплата за страната. Не можете да сравнявате максимална пенсия и средна заплата, отвърна Искрен Митев.
И по този текст предложението на правителството оцеля - максималната пенсия става 2000 лв. от 1 юли и 3400 лв. от 1 октомври. Този текст също мина с 12 гласа за и 7 въздържали се. Един глас не стигна на Каримански да прокара 2200 лв. от 1 октомври - тук гласуването беше 7 гласа за и 8 въздържали се.
"Току-що приехте увеличение на минималната пенсия с 26%, а на максималната - със 70%. Честито на печелившите", обобщи Хасан Адемов (ДПС). Поемаме вината за увеличението на пенсиите, с апломб му отвърна Искрен Митев.
ВИНОВНИ - ВСИЧКИ ИЛИ НИКОЙ
До днешното заседание се стигна, след като политиците вчера дружно осъзнаха, че оставят пенсионерите без осъвременяване на пенсиите от 1 юли. От "Фейсбук" и от ефира на Би Ти Ви Корнелия Нинова директно обяви, че ако няма да има увеличение на пенсиите от 1 юли, за това ще са виновни "Възраждане", ИТН, ДПС и ГЕРБ. "Скъпи пенсионери, ако до петък не бъде приет законът за ДОО, няма да имате увеличение на пенсиите от 1-ви юли, за което изразявам съжаление. Моля ви помнете кой е отговорен за това", написа Нинова, посочвайки четирите партии.
Нинова обаче съвсем не е права да прехвърля вината на другите. Законът за ДОО няма как да бъде приет днес и това само донякъде се дължи на разпиляната по вотове и номера с кворума парламентарна енергия. Първоначалното забавяне дойде от Министерския съвет, който половин година работи по "десетките" варианти за увеличение и внесе проектите на трите закона едва на 8 юни след инфарктното заседание на правителството, от което тръгна разпадът на управлението.
Преглед на "Сега" на по-нататъшното движение на законопроекта показва, че в парламента забавянето е минимално, но пък решаващо. След като предложението на МС постъпва на 8 юни, бюджетната комисия го разглежда на първо четене още на следващия ден - 9 юни. На 10 юни го гласува и социалната комисия. На 15 юни - първото редовно заседание след това, парламентът приема увеличението на пенсиите на първо четене в пленарна зала. После започна да тече 7-дневният срок по правилник, в който депутатите могат да направят предложения преди второ четене. Той изтече на 22 юни за ДОО. Днес първоначално трябваше да започне работата на работните групи по доклада за второ четене, но явно всичко е пришпорено, за да не излезе някой виновен за забавянето.
Миналата седмица депутатите можеха да си спестят два почивни дни и истерии, за да работят извънредно за пенсиите на 13 или 14 юни. Вниманието им обаче вече беше заето с ИТН, "Ма-ке-до-ния-я-я-я" и пр. На 14 юни ГЕРБ-СДС, които сега много държат да се види, че не спират пенсиите на възрастните, поискаха не извънредно заседание за тях, а вот на недоверие към правителството. Ако НС беше заседавало на 13 или 14 юни, на теория беше възможно днес да имаме приет закон.
ГЕРБ и ДПС днес положиха усилия да се измъкнат от всякакви опити да им се прехвърли вината, като и двете партии декларират, че пенсиите са една от темите, по които няма да пречат на работата на парламента. Тройната коалиция също всячески търси виновни другаде, включително и защо опозицията не приела съкращаване на сроковете за предложения преди второ четене.
