Бившият главен прокурор Сотир Цацаров даде абсурдни обяснения защо не е разследвал данните за хора от властта с недекларирани сметки в чужбина. Той не отрича, че е получил информация, но не е предприел нищо след това.
"Справките за имотите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства, те съдържат само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен", заяви бившият главен прокурор и настоящ шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров в интервю за "24 часа", взето от главния редактор на вестника Борислав Зюмбюлев. "С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия. А от това до компроматите крачката е само една", казва в него още Цацаров.
Повод за неговите думи е опит да се отговори на атаката на президента Румен Радев и на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, че прокуратурата още от времето на Цацаров не казва какво е направила с информацията от проверката на хората от властта, за които е било установено, че имат сметки и имоти в чужбина, които не са декларирали по надлежния ред в България.
С интервю за "ЕвроДикоф" Рашков обяви, че "по времето, когато прокуратурата е била ръководена от Сотир Цацаров, е разполагала с данни за 77-78 души с постове във властта, които са имали недекларирани сметки в чужди банки или имоти в чужбина, но е премълчала за половината от тях". По думите му става дума за магистрати - съдии, прокурори и следователи, за народни представители, както и хора с постове в местната власт. "Данните сочат, че тези лица са имали сметки в чуждестранни банкови институции и имущества, закупени извън България. По нашия закон е трябвало да декларират тези имущества, но не са направили това. Оттогава, 2019 г., когато е постъпила такава информация от различни източници в прокуратурата при главния прокурор, е възложена проверка, която е приключила, но за половината от тези лица, които споменах - т.е. 37-38 лица. Между тях има и починали", разказа служебният вътрешен министър. И добави: "Резултатите от проверката са изпратени на ВКП и се намират там. От тогава до ден днешен ние не знаем какво е предприела прокуратурата и възниква въпросът защо не се информира обществеността за вече проверените лица. Прокуратурата държи тази информация в тайна. Защо?“.
Според Рашков някои от проверените лица и в момента са магистрати, а едно от тях дори в момента е член на Висшия съдебен съвет. Сред тях били и високопоставен прокурор и неговата съпруга. „Бих посъветвал тези магистрати, колеги, бивши депутати и лица от местната власт да декларират тези имоти и да си платят съответните глоби. Тогава биха били свободни от прокуратурата, която в момента спрямо тях може да предприема каквито действия прецени. Те са много лесно уязвими и върху тях много лесно може да се влияе“, натърти Бойко Рашков и добавя: "Прокуратурата бездейства по въпроса с проверката на имущественото състояние на 38 политици и магистрати, които имат имоти в чужбина, но не са декларирани тук. Имам доказателства за това. Прокуратурата е бавила изясняването на този въпрос, за да не си създава неприятности със силните на деня".
В опит да опровергае казаното от служебния вътрешен министър Цацаров обяснява, че списъкът никога не е бил от 77-80 човека. "Има две справки, които съдържат информация за общо 38 лица, заемащи висши публични длъжности. Ако има друг списък, той не е бил изпращан до мен докато съм бил главен прокурор. И освен това нито списъците, нито проверките по тях са възлагани на МВР. Следователно вместо загадъчното “знам, ама няма да кажа” е по-добре на моменти да се замълчи. Който твърди, че аз или колегите ми сме прикрили имена с определена цел, просто лъже", твърди бившият главен прокурор.
Цацаров обявява и че "една немалка част от информацията, получена по линия на международния обмен в тази насока, е с изричното условие, че не може да се ползва за нуждите на съдебни производства". "Проблемът не е просто да обявим списъка, а да се съберат доказателства, годни за съд, че информацията в него е вярна. Повтарям отново - тези две справки съдържат само оперативна информация", казва още шефът на КПКОНПИ.
Той така и не отговаря какво е направено по списъка на 38-те души от прокуратурата от август 2019 г., когато държавното обвинение е получило въпросните справки. До момента не е обявено нито едно име, не известно да има наказан дори по административен ред, а още по-малко да има образувано някакво досъдебно производство.
11 г. обещания за проверки, дела и разкрития
През 2010 г. Германия обяви, че е придобила диск с информация за сметки на нейни и чуждестранни граждани в няколко швейцарски банки. На него имаше имена и на българи. За целта тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов замина със специална мисия в Берлин. От германската столица той обяви, че над 300 млн. евро се държат от малък брой българи в швейцарски банки, но колко от тях са укрити и колко легални не може да посочи. В интервю за в. "БАНКЕРЪ" от 2010 г. Красимир Стефанов заяви: "Официално страната ни не е започнала проверка за укриване на данъци на българите, които притежават депозити и сметки в швейцарски банки. Имаме уговорка с финансовото министерство на Германия, след като приключи тяхното разследване по банковите депозити, немското правителство да предостави на българското официално пълната информация и за българи с влогове в швейцарските банки. Посещението ни в Германия даде основание да смятаме, че ще успеем да съберем данъци върху авоари за около 400 млн. лв. на българи в Швейцария. Не всички от тях са задължително престъпници, но ще проверим дали имат достатъчно официални доходи, за да спестяват такива суми."
До момента няма данни дали е получена информация от Германия и какво е станало с нея. Стефанов обаче стана депутат от ГЕРБ.
Българи имаше и в списъците от 2013 г., станали известни като "Офшорлийкс". Скандълът тръгна от съвместно разследване на няколко световни медии, сред които “Гардиън”, “Монд”, “Вашингтон пост”, “Зюддюйче Цайтунг” и “Би Би Си”. Анонимен източник им бе предоставил база данни за лица, които не са плащали данъци. Информацията е с общ обем 260 гигабайта и съдържа 2,5 милиони документи, включително списък със 130 хиляди лица от над 170 страни. Сред тях имаше политици, олигарси, търговци на оръжие, представители на шоубизнеса, финансисти. Общите авоари в офшорните зони възлизат на поне 32 трилиона долара или 25 трилиона евро. И от този скандал в България нищо не излезе.
По-късно дойдоха разкритията на Международния консорциум от разследващи журналисти (ICIJ) и френския вестник Le Monde за практиките в женевския клон на британската HSBC. Според публикуваната информация имаше данни за 74 клиенти, свързани с България, които държат 380.8 млн. долара в 204 банкови сметки, разкрити в периода между 1988 и 2006 г. И от там не излезе нищо.
