Правителството трябва да се готви евентуално да национализира руско имущество в страната. За това предупреди съпредседателят на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов в декларация, която прочете от парламентарната трибуна от името на десницата. Той уточни, че има предвид активи на руската петролна компания „Лукойл“.
В декларацията на десницата се констатира, че България е сред най-силно засегнатите от руското „хибридно проникване в региона“. "Поредица от управления си затваряха очите за тази заплаха и, пряко или непряко, с действия или бездействия, обслужваха путиновата политика на нашата територия", заяви Иванов. И подчерта, че премахването на "всички форми на уязвимост, проникване и влияние от кремълския режим трябва да бъде изведено като основна национална задача в рамките на една системна политика по депутинизация".
Правителството прави значими усилия в тази посока, смята съпредседателят на ДБ. Те обаче не представляват цялостен курс, особено поради това, че четворната коалиция е затънала във вътрешни свади.
Той изреди редица приоритети, по които трябва да започне работа:
- в сектор Сигурност - реформа в специалните служби; модернизация на въоръжените сили; програма за развитие и поддържане на многонационални сили на българска територия и др.
- в енергетиката - нулева зависимост от Русия, включително чрез осигуряване на доставки на газ от други източници; гарантиране, че дейността на "Лукойл" ще съответства на българското и европейското законодателство, включително чрез постигане на прозрачност в ценообразуването и мерки за събиране на неплатените в миналото данъци; българската държава да избере нов свой представител в "Лукойл" на конкурсен принцип; подготовка за възможно поемане на контрола върху различни активи на "Лукойл България" на българска територия, ако националният интерес изисква това; решаване на въпроса за алтернативни доставки на гориво за АЕЦ "Козлодуй".
- санкции и извънредни мерки - разработване на български пакет от санкции спрямо Руската федерация и конкретни физически и юридически лица, свързани с режима на Путин, включително инструменти за замразяване и поемане на контрола върху активи на РФ и други санкционирани лица; механизми за осветляване на финансови потоци от Русия, включително такива, насочени към медии, политически и обществени организации в България; възможности за възпиране на руски капитали от навлизане в стратегически сектори; премахване на всички инвеститорски привилегии на санкционирани и свързани с тях лица; възможност за поемане на контрола върху стратегически обекти, които в момента са контролирани от свързани с РФ или режима на Путин лица, например по крайбрежието или част от критичната инфраструктура на страната.
- правосъдие и борба с корупцията - съдебната реформа е ключова в политиките на депутинизация, смятат в ДБ. Затова ускорено трябва да се предприемат мерки за преформатиране на държавната антикорупционна комисия КПКОНПИ; да започнат нови консултации за съставяне на парламентарно мнозинство за промяна в конституцията, като целта са промени във Висшия съдебен съвет и прокуратурата;
- медии и обществен живот - противодействие на руската пропаганда; забрана на символите на режима на Путин.
Иванов заяви, че десницата ще настоява тези приоритети да залегнат в управленската програма на правителството, както и да бъдат отразени в законодателната програма на мнозинството в парламента, и в предстоящата актуализация на държавния бюджет. Нещо повече - десните считат, че техните приоритети могат да се превърнат в основа за широк национален консенсус и, в тази връзка, ще започнат консултации с останалите парламентарни формации.
Той беше категоричен, че ДБ "няма да спекулира с ултиматуми и заплахи за напускане на управлението", защото страната няма нужда от поредни избори.
"Скъсването с путинския модел и влиянието на Русия в България означава страната решително да излезе от блатото; означава реална борба с корупцията; означава истинско оздравяване на институциите; означава амбициозна модернизация и отприщване на потенциала за икономическо развитие. В този труден момент ние имаме епохален шанс да освободим България от някои от най-тежките и упорити обременености, които спъваха нейния напредък", обобщи съпредседателят на ДБ.
ОТГОВОР
На този етап подобна мярка на национализация на руски активи е неприложима, заяви министърът на финансите Асен Василев. Той обясни, че все още няма такова решение на Европейската комисия, въпреки водените разговори.
Освен това "Лукойл Нефтохим" не е в забранителния санкционен списък на ЕС спрямо Русия заради военната инвазия в Украйна. "Компанията е регистрирана в Швейцария", припомни Василев. Той посочи, че Лукойл има свои рафинерии в Румъния и Италия, където също не са предприети санкционни мерки.
ЧЕЛЕН ОПИТ
В началото на април германското правителство пое временно контрола над дъщерното дружество на "Газпром" в страната - Gazprom Germania. Целта е да бъдат защитени доставките на природен газ във федералната република, тъй като не е ясно кой в момента е собственик на активите. По думите на икономическия министър Роберт Хабек германският мрежови оператор ще управлява Gazprom Germania до 30 септември.
Дъщерното дружество на "Газпром" управлява критична газова инфраструктура - газохранилища, както и извършва и търговия и транспорт на природен газ в Германия. На този етап германското правителство е категорично, че доставките на газ са гарантирани.
Австрия също предприема подобни стъпки, като целта е да се накара "Газпром" да запълни газохранилището край Залцбург, което компанията използва. Канцлерът на Австрия Карл Нехамер обяви в интервю за Kleine Zeitung, че правителството няма да национализира хранилището, но ще използва други средства, за да накара руския концерн да изпълни изискванията за запаси на газ. "Примерно принципът "ползваш или губиш". Ако ще го използваш, всичко е наред. Ако не, ще го получат други компании. Хранилището е важно и за Германия, и за Австрия", каза той.
Газохранилището край Залцбург е второто по големина в Европа.