Днес, 10 март, България отбелязва навършването на 80 години от едно от най-значимите събития в модерната си история – спасението на българските евреи през Втората световна война.

Съпротивата на българското общество срещу нацистите позволява на близо 50 хиляди евреи да избегнат смъртта в германските изтребителни лагери. 11 343 евреи от т.нар. нови земи, управлявани от българска администрация през войната, обаче не избягват тази съдба – те са депортирани и убити.

По повод Деня на спасението Организацията на евреите в България "Шалом" и Столична община организират шествие под надслов „Поход на толерантността и мъдростта“ в София.

Ще бъдат поднесени цветя на Паметника на спасението, намиращ се в парковото пространство между Националната художествена академия и сградата на Народното събрание.

Различни институции организират собствени събития, за да почетат Деня на спасението.

Благодарствен молебен за годишнината ще бъде отслужен от 11 часа в храмовете на Българската православна църква. Това ще стане по решение на Светия синод, съобщиха от Българската патриаршия. След края на молебена ще бъде прочетено Патриаршеското и Синодално послание във връзка с годишнината. От църквата приканват православните християни да вземат молитвено участие в благодарствения молебен за 80-годишнината от спасяването на българските евреи.

ИСТОРИЯ

През 1935 г. в Германия са приети т.нар. Нюрнбергски расови закони, разказва д-р Максим Бенвенисти, директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом", пред БНР. Единият е Законът за гражданството в Райха, според който "гражданин на Германия е само този, който има германска или родствена кръв (скандинавските народи) и само той притежава човешки и политически права". Вторият е Законът за защита на германската кръв и германската чест. Според него "браковете, както и извънбрачните връзки между евреи и германски граждани, или индивиди със сродна кръв, се забраняват".

Това отприщва поредната вълна на гонения и изтребления срещу еврейския народ. Скоро след това в България правителството на Богдан Филов внася, а Народното събрание приема, Закон за защита на нацията, който е предназначен за решаване на т.нар. еврейски въпрос.