Медия без
политическа реклама

ДПС предлага сайт фантом да замести Хелпкарма срещу 1.1 млн. лв.

От Българския дарителски форум алармираха, че има много неясноти около "дари.бг" , което вероятно ще бъде финансирано от бюджета

19 Ноем. 2020ТАНЯ ПЕТКОВА
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Дари.бг не съществува, но Йордан Цонев иска още сега да се отпуснат 1 млн. лв., за да се известли дарителството.

Несъществуващата организация - "дари.бг", да получи държавни средства от над 1 млн. лв. за следващата година. Такова предложение внесоха депутати от ДПС между първо и второ четене в законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. За това алармира Българският дарителски форум (БДФ), който обединява големите дарители у нас и който е внесъл официално питане по случая до председателя на НС. "Това е нашият отговор на над 40 дарителски организации срещу действията на една от дарителските платформи", коментира пред "Сега" депутатът от ДПС Йордан Цонев, който е един от вносителите на промяната. Той визира разследването на Би Ти Ви за дарителската платформа "Хелп Карма" и шокиращите заплати от хиляди левове месечно, които са заделяли нейните служители от дарителските пари.

"Възмутени сме и затова предлагаме да се създаде тази организация в Министерството на труда и социалната политика. И така, който иска да дари, да минават средствата през държавата и да бъдат отчетни пред цялото общество", обясни идеята за "дари.бг" Цонев. По думите му от ДПС са на страната на дарителството, защото "тази организация наруши доверието в даренията".

"Дари.бг. е примерно име. Предлагаме да се предвиди сумата в бюджета, за да се създаде тази структура и за издръжката на малък персонал към нея. Да се отвори темата", допълни Цонев, който няколко пъти повтори, че в ДПС са възмутени от излязлата информация за "Хелп Карма". Цонев е на мнение, че има нужда от "изсветляване на дарителството".

Предложението на ДПС бе отхвърлено от останалите депутати в бюджетната парламентарна комисия. "Държавата може да подпомага и да насърчава дарителски кампании, но не и самата тя да бъде неправителствена организация. В бъдеще ще обмислим под каква юридическа форма може да стане това и ще го дискутираме", заяви шефът на комисията Менда Стоянова.

По-рано днес от БДФ остро реагираха, че не са запознати с тази идея и затова в писмото си настояват за отговор как и защо сдружението „дари.бг“ ще получи 1 116 000 лв., тъй като не са били посочени мотиви в предложението на ДПС. "Като направихме проверка в регистъра на Министерството на правосъдието, в регистъра по Агенция по вписванията, както и потърсихме друга публична информация за сдружението, се оказа, че не излиза нищо", коментира пред "Сега" Красимира Величкова, директор на БДФ. "Дари.бг е фантом", допълни тя.

Български дарителски форум изразява тревогата си, че се предлага публично финансиране към сдружения без ясна информация за лицата в управителните органи, история, мисия, дейност и правила за разходване на средства. Той поставя въпроса кое налага неизвестното на широката общественост сдружение "дари.бг" да получи почти двойно повече пари от "Съюз на инвалидите в България", за който е предвидено да се отпуснат от бюджета 617 000 лв., или пък от БЧК, чието финансиране за година е около 1 млн. лв.

От форума сигнализират още, че друг депутат - Йордан Йорданов от "Обединени патриоти", предлага да бъде финансиран "Добруджанският научен институт" с 35 000 лв. Организацията е регистрирана през 2017 г. и поради липса на средства за дейност се предлага да бъде подкрепена от държавния бюджет.

"Няма публична информация за посочения институт и неговите текущи дейности, формата на неговото управление и начина на разходване на средствата му. Не е откриваема регистрацията му в регистъра на ЮЛНЦ", се казва в писмото на дарителската организация. С друго предложение на патриотите се предлага т. нар. Македонски научен институт да получи директно финансиране от държавата чрез образователното министерство на стойност 100 000 лв.

В писмото от БДФ настояват да бъдат обсъдени поставените въпроси, свързани с нарочното финансиране на юридическите лица с нестопанска цел от държавния бюджет.

"По какви правила и критерии се случва то, гарантирайки равнопоставеност на всички ЮЛНЦ в страната? Кои следва да бъдат минималните стандарти, на които една организация да отговоря (публично видими регистрация, управителни органи, отчети за дейността, годишни финансови отчети и др.), за да получава директно публично финансиране и какви са изискванията за отчитането му? Имат ли право организации без регистрация, доказана дейност и публична отчетност да получават публичен ресурс от държавата", питат от организацията.

Още по темата