Ромите в България са съставлявали около 10 на сто от населението на страната към 2015 г. Така изчисляват дела на етническото малцинство учени от БАН и Софийския университет в ново демографско изследване, озаглавено „(Не)възможната ромска интеграция – демографски специфики”. Проучването е направено с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт”.
Официалната статистика, добита при последното преброяване на населението през 2011 г., закова броя на ромите на 325 343 души. Числото се посрещна със значителен скептицизъм по онова време, тъй като масовата представа е, че те са далеч по-многобройни. Според авторите на новото изследване – доц. Надежда Илиева от БАН и доц. Георги Бърдаров от СУ, още тогава реалният брой на ромите е бил 665 000 души. А към 2015 г. – 720 000 души или около 10 процента от населението на България.
Техните данни сочат, че естественият прираст на малцинството в периода между 1991 г. и 2002 г. е бил 19.4 на сто, докато на населението на страната като цяло е бил отрицателен – -4.3 на сто. Между 2002 г. и 2015 г. демографската картина се променя по следния начин – 14 процента прираст на ромите и -5.1 процента за страната като цяло.
ДЕМОГРАФСКА ПРОГНОЗА
Според най-песимистичния сценарий на експертите броят на ромите ще бъде 784 041 души (11.7% от населението) през 2020 г., 959 671 души (16.8%) през 2035 г., а към 2050 г. може да нарасне до 1 138 382 души (23.9%). Реалистичният сценарий поставя броя им на 1 267 067 души до 2050 г. (22%), а „оптимистичният” – на 895 462 (20.1%).
Изводът е, че делът им от общото население до средата на века ще варира от 20 до 23.9 процента, от подтрудоспособното население (тоест, най-младите хора) – 42 процента, а от трудоспособното – между 20 и 24 процента.
Няколко часа след като публикувано резюмето на доклада, от "Фридрих Еберт" изпратиха коригиран вариант, в който думите "песимистичен", "реалистичен" и "оптимистичен" по отношение на демографските прогнози бяха премахнати. Вместо това сценариите бяха определени просто като първи, втори и трети вариант. Обяснението за корекцията беше "техническа грешка".
ПРОБЛЕМЪТ С ОБРАЗОВАНИЕТО
Основният въпрос, свързан с интеграцията на малцинството, е достъпът до образование. В най-добрия случай можем да очакваме, че до 2050 г. ромите с висше и средно образование ще съставляват около 47 на сто от общия им брой, а с по-ниско от средното – 53 на сто. Ако стигнем до лошия вариант обаче, тогава прогозите са, че ромите с по-ниско от средното ще бъдат фрапиращите 85 процента.
ГЕОГРАФСКО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
До началото на 90-те години малцинствената общност е съсредоточена географски в Североизточна България, Лудогорието, Източна Стара планина и Предбалканския край, както и в Пазарджишко-Пловдивско поле и региона на Източните Задбалкански котловини. След това се разширява в Северозападна България, Централните Задбалкански котловини и долината на река Марица на изток от Пловдив.
