Никоя държава от Европейския съюз вече няма да изпълнява европейските заповеди за арест, издадени от прокурор в България, докато страната не промени закона така, че да бъде осигурен съдебен контрол върху тези прокурорски актове. Това следва от решението на Съда на ЕС в Люксембург (СЕС), постановено в сряда, 10 март. Според него не са изпълнени изискванията за ефективна съдебна защита, ако европейската заповед за арест (ЕЗА) е издадена от прокурор и не подлежи на съдебен контрол в страната, преди издирваният да бъде предаден. Решението е след запитване от английски съд за българска европейска заповед за арест. Тя е издадена от обвинител от Свищов на базата на прокурорско постановление за 72-часово задържане на лицето.
"За запознатите с правото на ЕС и по-конкретно с института на ЕЗА, беше ясно, че рано или късно ще се стигне до такова решение, тъй като прокуратурата в България злоупотребяваше с правото си да издава ЕЗА на базата на непреминали през съдебен контрол прокурорски постановления за 72-часово задържане", коментира пред "Сега" адвокат Михаил Екимджиев. Той допълни, че СЕС има категорична практика, че принципите на лоялно сътрудничество и взаимодействие между страните-членки, еманация на които е сътрудничеството при ЕЗА, могат да бъдат осъществявани само при гаранции за спазване на основните права и свободи. А в случая липсата на съдебен контрол върху прокурорските постановления за 72-часово задържане не дава такива гаранции.
"Това е така, защото според българския НПК всеки прокурор може да обвини всекиго във всичко и естеството и квалификацията на повдигнатите обвинения сами по себе си не подлежат на съдебен контрол. Така излиза, че прокурорският произвол при повдигането на обвинения, ако не бъде контролиран от съд още в този начален етап от процедурата, може да доведе до абсолютно неоснователно задържане и "лишаване от свобода" за седмици, дори месеци на български граждани в чужбина, докато другата държава разглежда искането на българската прокуратура. Тази заплаха за произволно лишаване от свобода явно е несъвместима с основните принципи на европейското право", допълни юристът.
Той прогнозира, че СЕС ще отиде още по-далеч и ще преценява дали прокуратурата е съдебен орган, тъй като според европейското законодателство само съдебен орган може да издава ЕЗА.
Екимджиев цитира две решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 1999 г. Едното е по делото "Асенов срещу България", а другото е по делото "Иванка Николова срещу България". В тези решения се анализира точно въпросът дали прокурорът може да бъде съдебен орган, който да може еднолично да постановява мярка за неотклонение "задържане под стража". Страсбург приема, че макар прокурорите формално да принадлежат към българската съдебна система, в наказателния процес, и особено в съдебната му фаза, те са страна, осъществяваща обвинителната функция. Това ги лишава от вътрешно присъщото за съдебния орган качество независимост. Т.е. според ЕСПЧ прокурорът не е съдебен орган по смисъла на Конвенцията за правата на човека. "Същият правен стандарт на принципно ниво е абсолютно приложим и към преценката дали прокурорът е съдебен орган по смисъла на Рамковото решение, което регламентира ЕЗА", обясни адвокатът.
Последиците
Екимджиев напомни, че по куп знакови дела, сред които тези срещу Васил Божков, Цветан Василев, Баневи, Арабаджиеви и т.н., прокуратурата е поискала екстрадиция именно на базата на прокурорски постановления за задържане, върху които не е осъществен съдебен контрол. Защитата на Цветан Василев направи опит да обжалва пред съда задържането, но съдът отхвърли искането, че след като няма реално задържане, такова искане е безпредметно.
От решението на СЕС сега следва, че в казусите "Баневи" и "Арабаджиеви", които са екстрадирани по силата на ЕЗА, това е извършено в нарушение на европейското право.
Фактът, че решението на СЕС от 10 март констатира несъответствие между българското право и правото на ЕС не означава, че осъществените преди него екстрадиции са съответствали на европейското право. Това позволява на всички, които са били екстрадирани по силата на ЕЗА, издадени от прокурор въз основа на постановление за 72-часово задържане, да предявят искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС, обясни Екимджиев. По делото срещу държавата, което Баневи водят в Софийския градски съд, такъв иск е предявен, допълни той.
Спешна нужда от промяна в закона
Решението на СЕС означава, че "националното ни законодателство трябва да осигури възможност за ефективен предварителен съдебен контрол на решението на органа на издаващата ЕЗА държава за задържане на лице, когато този орган е прокурор, а не съд", обясни във Фейсбук Андрей Янкулов, който напусна прокуратурата, когато Иван Гешев я оглави. Той допълва, че още от 2019 г. има решения на Съда на ЕС, заради които българското законодателство е трябвало да бъде променено и без да се чака произнасянето по български казус. "Разбира се, нищо в подобна посока не беше предприето. Защото би била поредната стъпка към засилване на съдебния контрол върху монополизирана процесуална дейност, което е много необходима и единствената смислена гаранция за създаване на противотежести и контрол върху неограничени правомощия, но същевременно и нежелана именно заради това. За съжаление никога не се случва без външен натиск", допълва Янкулов.
Явно настоящият парламент вече няма време да реши проблема и казусът ще остане в полето на следващия. Дотогава реално България няма да може да използва този инструмент, който по принцип би трябвало да улесни предаването на издирвани лица. Българският закон гласи, че ЕЗА се издава от съответния прокурор - за обвиняем или за осъден с влязла в сила присъда и от съответния съд, когато става дума за подсъдим.
От Министерството на правосъдието коментираха пред "Сега", че веднага са предприели действия. "По заповед на министър Десислава Ахладова в бърз порядък се свиква работна група с представители на съдебната власт, Висшия адвокатски съвет и академичната общност, която да предложи изменение в законодателството, така че да се отговори на поставения въпрос в Решението за регламентиране на съдебен контрол върху издаваната от прокуратурата на България ЕЗА", допълва ведомството.
Според последния огласен доклад на българската прокуратурата - този за 2019 г. прокурорите са работили по общо 420 преписка с предмет изпълнение на ЕЗА. Няма данни обаче колко от тях са издадени от България и колко са постъпили в страната за изпълнение. "Не е напълно преодоляна тревожната тенденция в държави-членки на ЕС, изпълнението на ЕЗА, издадени от компетентните български органи, да се поставя в зависимост от специални проверки и предоставяне на гаранции относно условията в българските затвори, а в някои, макар и вече по-редки случаи, дори и да се отказва неспазването на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека за хуманно третиране на лишените от свобода", пише в доклада.
Казусът, по който се произнася Съдът на ЕС
На 28 януари 2020 г. Районната прокуратура Свищов издава европейска заповед за арест с цел наказателно преследване срещу П.И. Той е заподозрян, че на 8 декември 2019 г. в Свищов е извършил кражба на пари и бижута, оценени на обща стойност 14 713 лв., за което може да получи наказание от 1 до 10 години затвор. Европейската заповед за арест на П.И. се основава на постановление на прокурора за 72-часовото му задържане, издадено на 12 декември 2019 г. Така мъжът е арестуван на 11 март 2020 г. в Обединеното кралство.
А Районният съд в Уестминстър отнася делото до Люксембург, тъй като оспорва валидността на разглежданата европейска заповед за арест, като поддържа, че българската съдебна система не отговаря на евроизискванията.
Съдът в Уестминстър обяснява още, че в българското право нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирваното лице, нито европейската заповед за арест, издадена от същия прокурор като продължение на този акт, подлежат на съдебен контрол преди предаването на издирваното лице.
