Пет са сигурните формации в следващото Народно събрание, а за още две изборната кампания ще е решаваща. С 22,9% от онези, за които може да се очаква да гласуват - ГЕРБ в коалиция със СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2%. Това сочи най-новото изследване на "Галъп Интернешънъл", оповестено днес.
Социолозите обаче се "застраховат" относно данните и заявяват, че те дават "моментната снимка за януари и не са прогноза за изборен резултат". "Прогнозите ще бъдат изключително затруднени, заради неяснотата в очакваната изборна активност, както и заради цялостната тревожна обществена атмосфера", посочват още те.
ГЕРБ (заедно със СДС, с 22,9% от потенциалните гласуващи) очевидно преодоляват проблемите от лятото, а и властта вероятно получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус у нас. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението, констатират от "Галъп".
Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията "Републиканци за България", която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия. В изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за РБ, която е оглавявана от бившия втори в ГЕРБ - Цветан Цветанов. Изгледите за това засега били малки, а от друга страна "властта вероятно има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот".
БСП (19,2%) би била втора сила, ако изборите бяха сега. Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Според социолозите спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречели на левицата да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите.
"До (и в) изборния ден обаче може да има и друга тенденция – това зависи от кампанията. Зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация "Българска прогресивна линия", която за момента има десети от процента, влиянието нa "Изправи се.бг" и др.
Като трета политическа сила с 12,4 процента се очертава "Има такъв народ" на Слави Трифонов. Проучването на "Галъп" установява, че партията "като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато". Така Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел "парцел" от изборното пространство у нас, който би могъл да развие с кампания. Любопитно ще е отражението на очакваните лица на партията по места.
При ДПС резултатът от 10.9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. "Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот", коментират от "Галъп".
Макар и вече да не увеличава подкрепата си, ДБ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. През този месец – с 6,2%., сочи проучването. Голяма обаче била разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. "ДБ са силни във "финалните спринтове". От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури – "Да, България".
При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за "втвърдяването" на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При ОП влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали, смятат експертите.
Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с ОП – "Изправи се.б"“ заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4.5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност.
Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас, твърди още социологическото иследване. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.
Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати.
-----
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 7 и 15 януари 2021 г. сред 1010 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
