Казусът с решението на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което всички секционни избирателни комисии (СИК) с машинно гласуване бяха задължени да броят разписките, разпечатани от устройствата, прерасна в политически въпрос.
Основните политически формации се разделиха на лагери "за" и "против" решението. Вече стана ясно, че ГЕРБ твърдо го подкрепя. Днес се разбра, че същата позиция споделят и в БСП - иначе отявлени противници на партията на Бойко Борисов.
"Не виждаме някакво нарушение на закона в решението на ЦИК за броене на хартиените отрязъци от машините. В Изборния кодекс точно и ясно е записано, че резултатите от изборите се броят на база на извадената разписка и протокол от самата машина", обяви от името на левицата кандидат-депутатът Иван Иванов. По думите му, допълнителният контрол чрез броенето на разписките ще успокои избирателите, че няма манипулации със софтуера на устройствата за гласуване.
На противоположното мнение по случая са ИБГНИ, „Продължаваме промяната” (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), които решиха да обжалват решението на ЦИК. Най-напред ИБГНИ, подкрепени от ПП, внесоха жалба във Върховния административен съд (ВАС). Малко по-късно втора жалба по същото решение внесоха и десните.
„Това решение тежко нарушава Изборния кодекс и е опит за връщане на манипулациите и кражбите на вот в секционните избирателни комисии”, аргументира жалбата Мая Манолова – един от водачите на ИБГНИ. Разписките нямат правна стойност, добави колегата й Николай Хаджигенов. Такава стойност за резултатите на изборите имат само бюлетините, което прави броенето безсмислено.
От коалицията уточниха, че практиката на ВАС в такива случаи е да се произнася в 3-дневен срок.
Специална позиция разпространиха и от формацията на Кирил Петков и Асен Василев: "От „Продължаваме Промяната“ считаме, че машинното гласуване се доказа като една от ефективните мерки в борбата с купения вот и допринася за повишаване на доверието на обществото в провеждането на честни избори в 21-ви век. Завръщането към ръчно броене на хартиени разписки не съответства на тези цели и може единствено да създаде ненужно напрежение в изборния ден."
В жалбата на ДБ се посочва, че "Изборният кодекс никъде не въвежда задължение на секционните комисии да броят контролни разписки и да попълват допълнителни протоколи". "Така на практика ЦИК дописва и променя кодекса", смятат десните. Те цитират предното решение на ВАС по сходен казус - преди парламентарните избори от 11 юли ГЕРБ-СДС настояваше пред съда, че трябва да се броят бележките, на което съдиите отговориха, че такова задзължение за секционните комисии не е предвидено в закона. Остава неясно и какво е правното значение на протоколите от ръчното броене при отчитането на изборния резултат, допълва се в жалбата.
От ИТН и ДПС засега мълчат. При гласуването в ЦИК обаче техните представители подкрепиха броенето да се проведе във всички секционни комисии.
