Българка с инициали Вероника Й. е получила обвинение в Германия за участие в организирана престъпна група за компютърни престъпления, измами и мошеничество. Това стаlа ясно от съобщение на Варненския окръжен съд.
Европейската заповед за арест (ЕЗА) на сънародничката ни е издадена на 4-ти юли от Районния съд в германския град Бамберг, а няколко дни по-късно жената, работила в колцентър у нас е задържана във Варна. Това е поредния случай на българи, работили в колцентрове у нас, които са екстрадирани, разследвани и съдени в Германия.
В конкретната ЕЗА за Вероника е посочено, че престъпленията са извършени в Берлин, Нюрнберг и други населени места в Германия (местожителство на ощетените лица) от колцентър с офиси в София и Варна. Жената, която в момента е на 34 години, e обвинена, че през периода 11.01.2019 г до 23.11.2020 г. е работила като т.нар. задържащ агент в колцентъра, който се ръководел от четирима чуждестранни граждани. Според германските власти, тя и други агенти под фалшива самоличност, се представяли на многобройни клиенти в Германия по телефона и по електронна поща, че работят за няколко онлайн платформи за финансово инвестиране.
С неверни твърдения те въвеждали клиентите си в заблуждение и ги подвеждали да инвестират значителни суми пари в различни финансови инструменти. До юни тази година, Централната служба за борба с киберпрестъпленията в Бавария е получила най- малко 200 сигнала от немскоговорящи жертви на престъпната група. Общата стойност на загубите са над 14 000 000 евро. Според германската прокуратура, извършените лично от Вероника Й. обаждания и измами, в качеството и́ на агент, са 112 на обща стойност над 2 304 199 евро, става ясно от съобщението на Варненския окръжен съд.
Адвокат д-р Мария Милушева, която е специалист по наказателно право и по право на информационните технологии и която има кантора в Мюнхен, разказва пред Нова тв, че както и в последния известен случай, този на Вероника, агентите от колцентровете са се представяли под фалшива самоличност пред клиентите си. Въпреки това германските власти стигат до тях.
"Имената са така направени, че тези, които им се обаждат, да остават с впечатлението, че говорят с немски граждани, швейцарски или австрийски. Тоест те работят с едни работни имена, които са различни от истинските им, а до истинските им имена се стига по различни пътища. Знае се предполагам, че има акции на място, обиски в колцентрове в България, когато идват прокурори и полицаи от Германия и претърсват, конфискуват се компютри. Това, което много често се случва за съжаление е, че колеги се предават един друг и когато някой дойде в Германия и бъде подложен на наказателно преследване разказва за своите колеги и посочва техните истински имена", разказва Милушева.
По думите ѝ има стотици текущи разследващи производства. "Предполагам, че в момента може да са повече от 15, дори трикратно повече от 15 задържаните, точна цифра нямам, защото не водя статистика, но няма да се изненадам, ако ми кажете, че са повече от сто, защо производствата, върху които имам поглед, определено са свързани със стотици български граждани", посочи тя.
Развоят на различните казуси не е идентичен. "Не е казано, че е всеки, който е екстрадиран, е виновен, нито е казано, че е осъден. Всяко едно производство означава, че се проверява доколко обвинението, което е обект на заповедта за арест, може да бъде доказано и доколко този, който е заподозрян и е дошъл в Германия, всъщност е извършил престъпленията, в които е обвинен. В случай, че бъде доказано престъплението, се налагат присъди, които обикновено са лишаване от свобода, тоест ефективни присъди. Но трябва да ви кажа, че съм имала случаи, в които с прилагане на известни тактики на защитата, сме постигали и присъди, чието изпълнение е условно", признава адвокатът.
Екстрадираните българи не са заплашени само от лишаване от свобода. "В наказателните производства, ако се стигне до осъждане, наказанията могат да бъдат лишаване от свобода, изпълнението да е ефективно или условно и освен това паралелно на наказателните санкции се стига и до присъди, които гласят, че съответните лица са длъжни да възстановяват суми на пострадалите, суми, които те дори не са получавали в пълен размер", обясни още Милушева.
В случая с Вероника Варненският окръжен съд прецени, че преди да вземе решение дали да бъде предадена в Германия, където се разследва за извършени престъпления, е необходимо да поиска още информация от молещата държава.
На 21 юли тя беше доведена в съда, за да и́ бъде определена мярка за неотклонение, която да осигури присъствие и́ в делото за нейното предаване. Съдът прецени, че най-подходящата мярка спрямо Вероника Й. е подписка. Тя е неосъждана, има висше образование, майка е на малко дете и има постоянен адрес, на който е била открита. Съдебният състав определи тази мярка и за да не бъдат нарушени правата на малолетното дете, ако бъде отделено от майка си.
Българската държава е получила и гаранции, че ако жената бъде призната за виновна там и бъде наказана с „лишаване от свобода“, тя ще може да изтърпи присъдата си у нас.
На Вероника Й. и́ беше забранено да напуска страната до приключване на производството по нейното предаване.
