Главният прокурор Иван Гешев нареди на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да извърши пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол от отговарящите за това министерства, агенции и други държавни ведомства.
Това е поредната задача за ДАНС, която по нареждане на прокуратурата вече проверява язовирите, офшорните сметки и имотите зад граница на политиците и магистратите и какво ли още не. Резултати до този момент няма.
Гешев е главен прокурор, който се занимава с приватизацията в България. От предишните ревизии резултати също няма.
"Проверката трябва да обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства, както и всички предприети действия по осъществяването на следприватизационния надзор. ДАНС следва да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение. В тази връзка следва да се установи извършени ли са действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение", съобщава сега държавното обвинение.
Проверяващите трябва да установят как е била водена цялата документация по текущия следприватизационен контрол, извършвани ли са проверки по изпълнение на приватизационните договори и била ли е актуализирана своевременно информацията в публичните регистри. Ще бъде направен и анализ на одитните доклади на Сметната палата и какви действия са били предприети по изпълнението на дадените указания. "Там, където има данни за престъпления по линия на приватизационните сделки, ще бъдат образувани досъдебни производства. А ако има изтекла давност обществеността ще бъде информирана за целия приватизационен процес и нанесените щети от нея", заяви на извънреден брифинг говорителят на главния прокурор Сийка Милева, цитирана от БГНЕС.
„Проверката ще обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства. ДАНС следва да установи събрани ли са предвидените в приватизационните договори неустойки, лихви, обезщетения и банкови гаранции, в случай на тяхното частично или цялостно неизпълнение. В тази връзка следва да се установи извършени ли са действия по разваляне на приватизационните договори, в случай на тяхното неизпълнение. Проверяващите трябва да установят как е била водена цялата документация по текущия следприватизационен контрол, извършвани ли са проверки по изпълнение на приватизационните договори и била ли е актуализирана своевременно информацията в публичните регистри“, обясни тя.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕАКЦИИ
„Подкрепяме това действие, защото откакто сме в парламента, непрекъснато поставяме въпроса за това, че държавата беше ограбена по варварски начин. И сега всички тези, които ограбиха държавата, непрекъснато говорят за бедните, за това, че пенсиите и заплатите не били достатъчно високи. И ако те внесат поправка в закона за давността, аз лично ще го подкрепя”, каза Красимир Велчев от ГЕРБ.
„Поздравяваме главния прокурор за тази инициатива. Дано най-накрая истината за прехода да излезе наяве. Проверката да бъде всеобхватна, да има справедливост и да се носи отговорност”, коментира лидерът на БСП Корнелия Нинова.
„Най-сетне свеж вятър да повее откъм прокуратурата. Поздравления, адмирации! Смятам, че на всички ни се иска да се постигне нещо и да се изнесе истината за тези престъпни приватизации, които са извършвани в годините в угода на политически поддръжници”, каза председателят на НФСБ Валери Симеонов.
„Приветстваме идеята на прокуратурата да направи преглед на целия период на приватизация, който се състоя в страната”, коментира лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ.
Според финансовия министър Владислав Горанов проверката ще осветли начина, по който бе извършена приватизацията у нас. С аргумента, че не е юрист, Горанов заяви, че му е трудно да коментира дали сделки, сключени преди много години, могат да се преразглеждат. „По-скоро отговорът би трябвало да е „не“. Но колкото повече знаем за приватизацията и тази част от българския преход, която може да се окачестви като частично неуспешна, е по-добре“, каза той.
"Какво ще стане ако разследващите установят, че е откраднат заводът за микропроцесори в „Кремиковци”. Нищо. Какво от това, комбинатът го няма", коментира лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров отговори, че акцията не бива да е поредната дъвка и сензация. „Смятам, че всяко действие, което внася яснота във всички процеси е добре дошло. Ако се стигне до проверка на законността доколко сделката е била адекватна, това би било полезно. Иначе може да се превърне в лов на вещици“, коментира Димитров.
