Медия без
политическа реклама

Съдът в Страсбург няма да спре да работи по жалби срещу България

Няма никаква причина да бъдат ограничавани права, които нямат нищо общо с извънредната ситуация, обясни адвокат Михаил Екимджиев

21 Март 2020Обновена
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) няма да обявява автоматично жалбите срещу България за недопустими. Дори и да приеме за основателно искането от България заради извънредното положение някои части от евроконвенцията да бъдат временно изключени за страната.

"Обобщено може да се каже, че в резултат на тази дерогация, ако бъде одобрена от Съвета на Европа, държавата може да разчита на известна по-голяма толерантност от страна на ЕСПЧ по отношение на ограничителните мерки, въведени от държавата“. Така адвокат Михаил Екимджиев, който има богата практика пред съда в Страсбург, коментира пред "Сега" обявеното в петък от правосъдния министър Данаил Кирилов пред bTV, че е "подписал нотификационно писмо до Европейския съд по правата на човека за временна дерогация при извънредно положение, за да обосновем пред Европейския съд какви действия сме предприели. А последицата е, че голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат разгледани".

Екимджиев обясни, че ЕСПЧ просто би бил склонен да оправдае малко по-остри от обичайните мерки по отношение на някои права. Например, в контекста на заразата, правото на личен живот, което включва приятелски събирания, сватби, кръщенета, църковни ритуали; правото на мирно събиране, което включва митинги; и дори някои аспекти на свободата на словото, като например ограничения на непроверени публикации, които могат да предизвикат паника, или недоверие към предприетите от властите мерки срещу епидемията

"Няма обаче никаква причина да бъдат ограничавани права, които нямат нищо общо с извънредната ситуация - нито правото на справедлив съдебен процес, нито нарушаване на презумпцията за невиновност, нито изискванията всяка форма на лишаване от свобода, включително и принудителната изолация, да става със съдебен акт“, каза още адвокатът.

Той допълни, че от тази гледна точка е препоръчително властите да преразгледат подхода си преди всичко към медицинския персонал. И напомни за данните, че медици са задържани противно на волята им в столична болница, след диагностицирането на пациент с коронавирус, без правно основание, без да им се даде обяснение защо, докога и без да им бъдат осигурени елементарни хигиенни и битови условия. "Това би било преценено от ЕСПЧ най-вероятно като диспропорционална мярка, защото нищо не пречи тези хора да бъдат изолирани по домовете си, а не да бъдат подлагани на нечовешко и унизително третиране“, обясни Екимджиев.

Според правозащитника е особено обезпокоително това, че и Законът за здравето предвижда възможност за съдебен контрол върху заповедите за принудителните карантини, а такъв текст в новоприетия закон за извънредното положение няма.

Екимджиев каза още, че писмото на Кирилов до ЕСПЧ трябва да публично. „Дори министърът да може от свое име да отправи до съда т.нар нотификации, признак на добра политическа култура и практика би било той да уведоми за това парламента, за да има по-широк обществен консенсус“, каза адвокатът. И напомни, че според конституцията всяка мярка, водеща до ограничаване на основни права и свободи, трябва да бъде наложена със закон.

"Отмяната на всички тези гаранции (на конвенцията, б.а.) е подготовка не за строга карантина, а за диктатура, в която се ограничават основни граждански и политически права", коментира във Фейсбук и политологът Даниел Смилов.

Искането за широка дерогация от Европейската конвенция за правата на човека е абсолютно неоправдано. Дерогация, ако...

Posted by Daniel Smilov on Saturday, March 21, 2020

МП: И други държави са поискали същото

"Сега" поиска писмото на Кирилов от Министерството на правосъдието. По-късно от там разпространиха само съобщение, че по смисъла на чл. 15 от Конвенцията за защита правата на човека всяка държава има право да дерогира временно някои нейни разпоредби в случай на извънредно положение, каквото е в сила за България, считано от 13 март 2020 г.  Това означава, че някои права ще бъдат ограничавани повече от обичайното, като например право на придвижване (не можем да ходим, където си поискаме), право на сдружаване (организациите не могат да правят събрания ) и др. Тези ограничения трябва да са свързани с целта на извънредното положение, в случая - да предпази хората, и то най-уязвимите сред тях, от бързо разпространяващата се и лесно преносима вирусна инфекция. 

Според съобщението нотификацията ще бъде публикува на сайта на Съвета на Европа и всички други държави членки могат да се запознаят с това какво се случва в България. "Нотификацията е гаранция, че правата нямат да бъдат ограничени извън най-необходимото за постигането на целта - овладяване на епидемията и гарантиране здравето на хората. Освен това тази нотификация не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ. Самият Съд има практика по конкретно дело да изследва причините за по-голямото ограничение. Една предварителна декларация до Генералния Секретар гарантира прозрачност и взаимен междудържавен контрол" казват от правосъдното ведомство.

И обясняват, че до момента няколко държави са направили такава нотификация, от ЕС - Румъния, Литва и Естония, вероятно ще последват и други. По информация на "Сега" това са направили и Армения и Молдова.

В петък се разбра, че правителството е направило опит спешно да се застрахова срещу евентуални бъдещи дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Това е процедура, която е възможна и валидна за всяка държава, която е страна по конвенцията и която признава Европейския съд, обясни Кирилов в петък. По този начин то се надявало съдът не само да не признава много от евентуални бъдещи жалби срещу временниje ограничения на правата, но и изобщо да не ги разглежда. През последните много години България е една от най-често съдените и осъжданите страни от съда в Страсбург по жалби на нейни граждани за нарушаване на човешки права.

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предвижда в своя чл.15, че допуска дерогация, но само по време на "война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията". Едва тогава страните могат да поискат и да предприемат действия, освобождаващи ги от изпълнението на нейните задължения, но "строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право". Никога обаче не се допуска освобождаване от задълженията по член 2 - право на живот, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война.

Страна, която се възползва от правото на такова освобождаване обаче, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

ОЩЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

Застудяването донесе нов сняг в България

10 Ноем. 2024

ГЕРБ изпадна в пълна изолация за избора на шеф на НС

11 Ноем. 2024

Центърът на София е тотално блокиран заради 7 протеста

11 Ноем. 2024

Борисов отказа среща с ПП-ДБ, но им написа писмо

12 Ноем. 2024

Ще има нова формула за минималната заплата

13 Ноем. 2024