Министерството на външните работи е отправило официално запитване до Канада дали министърът на икономиката Кирил Петков е имал канадско гражданство към момента на встъпването му в длъжност, съобщи БТВ. От министерството уточняват, че няма срок, в който то трябва да получи отговор.
Казусът с двойното гражданство на министъра на икономиката Кирил Петков може да доведе до пълен юридически хаос в ръководеното от него министерство. Според Конституцията министри могат да бъдат хора, които са само български граждани. Петков твърди, че е подал документ за отказ от канадското си гражданство преди да стане министър, но не знае дали процедурата е приключила и няма документ за това. Ако той все още има двойно гражданство и не отговаря на условията на закона, това ще направи нелегитимни всички актове, които е подписал като министър.
Скандалът тръгна от питане на депутата от "Има такъв народ" Димитър Гърдев до министъра на външните работи Светлин Стоев, който трябва официално да отговори в парламента следващия петък. Гърдев се позова на медийни публикации.
„Имах двойно гражданство. Баща ми и майка ми емигрираха отдавна в Канада, аз отидох там на 14-годишна възраст. Придобих автоматично гражданство, след като баща ми го придоби, но се чувствам българин. Още преди да завърша „Харвард“ се върнах тук, бизнесът ми е тук и изнасяме български продукти в Канада. Направих отказ от канадското си гражданство доста преди да стана министър – още когато разбрах, че има шанс да стана.
Нотариално заверено волеизявление е, но нямам потвърждение от канадските власти“,
заяви Петков в „Лице в лице“ на БТВ снощи.
Според правилата отказ от канадско гражданство се прави след попълване на декларация от страна на заявителя. След това държавните органи в Канада трябва да вземат решение дали ще уважат заявлението или не. Процедурата трае до 6 месеца, защото може документите да са непълни или да има нужда от изясняване на обстоятелствата.
Според Кирил Петков проблем няма, защото той се е консултирал с член на Конституционния съд, който му обяснил, че се взема предвид датата на подаване на заявлението.
Законът и практика в България обаче опровергава това твърдение. Има и недвусмислено решение на Конституционния съд по подобен казус. През 1995 г.
КС касира избора на лидера на Българския бизнесблок Жорж Ганчев за депутат.
Ганчев има българско и американско гражданство, подал е документи за отказ от американския си паспорт, но процедурата не е завършена към момента на избора му. КС приема, че Ганчев е бил неизбираем. "Поради публичноправния характер на института за гражданството, свързан със значими правни последици, без правно значение е субективната преценка на кандидата за народен представител по въпроса за придобиване и загубване на гражданството на друга държава. Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство. Необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт", пише в решението на КС от 13 април 1995 г.
Подобен казус имаше с още двама министри досега
- финансовия министър в кабинета на Бойко Борисов Симеон Дянков и с екоминистъра в служебния кабинет на Марин Райков - Юлиан Попов.
За решаването на казуса с Дянков, за който имаше съмнение, че е и гражданин на САЩ, много помогна американското посолство. Дянков се закле като министър през юли 2009 г. Три седмици по-късно на въпрос за гражданството си той обясни, че има намерение да се откаже от него, за да изпълни изисканията на Конституцията. Темата бе повдигната отново през април 2010 г. от лидера на РЗС Яне Янев. Едва през май 2010 г. генералният консул на САЩ в България пише в отговор на Дянков: "Архивите на посолството, Държавния департамент и Департамента по вътрешна сигурност във Вашингтон бяха прегледани и не съдържат никакви данни или информация, че Вие – Симеон Денчев Дянков – сте гражданин на Съединените щати". В писмото не се уточнява бил ли е Дянков американец и кога е отнето американското му гражданство, ако е имал такова. Никой не поставя въпроса за отстраняването му. Дянков твърди сега, че е бил единствено български гражданин.
По-ясен е случаят с Юлиян Попов. Той е избран за служебен министър на околната среда и водите на 13 март 2013 г. Попов подава декларацията за отказ от британско гражданство, която е вписана в британската гранична служба (UK Border Agency) съгласно Закона за британската националност на 7 март 2013 г. Според същия закон след вписване на декларацията деклараторът автоматично престава да е британски гражданин. Ако в срок от шест месеца от вписването деклараторът не придобие друго гражданство, същият остава британски гражданин. Това обаче не се отнася до Юлиян Попов, тъй като в момента на вписването той е имал друго гражданство - българско. Тази информация е потвърдена от британското посолство в София с писмо до МОСВ.
Най-големият скандал с кандидат с двойно гражданство избухна през 1992 г. На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възложи на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от БСП, да състави правителство. Малко по-късно процедурата бе прекратена, защото се оказа, че бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско.
