Премиерът Кирил Петков не изключи възможност за засилване на военното присъствие у нас с оглед на обявеното от НАТО намерение за подсилване на източния фланг заради конфликта в Украйна. Петков на няколко пъти отказа да отговори категорично на въпроса ще пристигнат ли у нас допълнителен състав и техника с аргумента, че решението ще се вземе на ниво НАТО. Пред журналисти в Брюксел премиерът хем изтъкна наличието на български батальон, хем допълни, че в отбранителната система има дефицити и на предстоящите срещи на НАТО ще се решава как да бъдат запълнени те. 

"Ние си имаме наш батальон, има и дефицити, те ще бъдат попълнени. Трябва да говорим на един глас по тази тема. Ние сме натовска войска, координацията на войските е на ниво НАТО. Въпрос на оптимизация на системата на НАТО е къде какви дефицити ще бъдат попълнени", коментира Петков в отговор на въпрос ще се пращат ли натовски подкрепления у нас. Той натърти, че заглавия от рода на "НАТО решава" са неправилни, защото решението е общо. "Правилното заключение е, че ние сме част от НАТО и координацията става на ниво НАТО", заяви Петков.  

Премиерът не влезе в много детайли около позицията на България по гласуваните от ЕС санкции за Русия, като спомена само едно конкретно решение, по което страната ни е била против - ограничаването на износа на нефт. "На проведените вчера разговори имаше гласове за много силни санкции и за средно силни, но нямаше за меки. Никой не е очаквал толкова бърза, толкова масирана атака с толкова много жертви. 1/3 от украинската армия е вече унищожена", коментира Петков пакета от гласувани от ЕС санкции. На конкретен въпрос за какво е настояла България - за много силни или за средно силни санкции, премиерът обясни, че позицията ни е била за достатъчно смели мерки. Петков не пожела да коментира кои държави как са се произнесли по темата за включването на самия Владимир Путин в списъка със сакнционираните с аргумента, че в едно семейство трябва да се говори на един глас и допълни, че темата със санкциите не е приключила.

"Руската федерация не може да остане безнаказана. Млади момчета и от руската, и от украинската страна в момента умират заради един лидер, който стои на дългата маса и взема ужасни погрешни решения", коментира Петков. Той допълни, че санкциите трябва да са добре балансирани, за да наказват бизнеса, а не обикновените руснаци. "Путин не си дава сметка, че живеем в много глобален свят. Това, което се е случвало преди век, вече не е същото. Светът е много свързан и ако ограничиш свързаността си с европейския пазар и САЩ, ще пострадаш. Да, можеш да търгуваш с Азия, но вече ще е на различни страни. Всъщност руската икономика е много мъничка. Какво има Русия - има петрол, газ и оръжия ? Прилича на една бензиностанция с ракети", коментира Петков, цитирайки сравнение, направено преди години от американския сенатор Джон Маккейн. Той допълни, че е въпрос на имунна система вътре в Русия да има отпор.

"Аз не бих гледал някакъв човек, който наричам лидер, да унищожава стойността на моята компания и моите клиенти", допълни Петков. Той разказа още, че украинският президент Володимир Зеленски се е включил в заседанието на лидерите на ЕС от бункер, за да потърси помощ и накрая е заявил "Не знам дали ще ви видя пак". "Човек настръхва, като види, че човекът,  с който в момента говори, до 48 часа вече може да не е жив. Това разтърси всички лидери около масата, защото едно е да виждаме жертвите по телевизията като статистика, друго е да погледнеш на някой в очите, за когото е въпрос на часове дали ще оживее", разказа Петков.

По-рано във Фейсбук пост Петков определя отново военната агресия на Русия като "абсолютно неприемлива". В тази връзка, той съобщава, че Европейският съвет ще приеме пакет от санкции срещу Русия и Беларус. "Съюзът е единен в своя отговор и е планирал мерки за подпомагане на държавите членки, които биха пострадали при евентуални контрасанкции от руска страна", уверява премиерът. И подчертава: "Енергийната сигурност на България е във фокуса на нашето правителство и се радваме, че останалите лидери проявяват разбиране, въпреки дългогодишното пренебрегване на енергийната сигурност от страна на предишни български правителства."