Правителството реши, че ще разчита изцяло на българската армия в ситуацията, свързана с напрежението по оста Русия-НАТО. "Отбранителната ни стратегия ще е изградена на база на българската армия. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно лидерство". Това обяви премиерът Кирил Петков след закритото заседание на правителството, на което бе изготвена национална позиция на България по кризата Русия-НАТО.
"Правителството реши да приоритизира българската стратегия в посока деескалация на напрежението, както и да използва всички възможности по дипломатичен път този конфликт да бъде решен", добави още министър-председателят.
Петков обяви, че армията е недофинасирана през годините и "затова ще се приоритизира компенсацията по натрупаните дефицити". "Целта е България повече да не е само консуматор на сигурност, а да е конструктивен партньор в НАТО.", заяви премиерът. От думите на премиера, разяснени по-късно и от военния министър, стана ясно, че правителствената позиция е, че българско бойно формирование ще тренира за отбрана и евентуално участие в операция на НАТО, а няма да има присъствие на части от други страни-членки. Другата версия е, че ще се направи българска част от 1000 човека, а в нея ще се влеят сили на НАТО, които ще се водят обучаващи или част под българско командване. Така ще бъде направен опит да се тушира наличието на чужди войници, както това бе направено с базите, които се водят български, а в тях има до 2500 чужди войници почти постоянно.
Преди Петков да изложи позицията на МС, на закрито заседание правителството обсъди доклад на министъра на отбраната за ситуацията, свързана с напрежението между Запада и Русия заради Украйна. То започна с благодарности на Петков към министъра на отбраната Стефан Янев, защото „след заседанието на Съвета по сигурността във вторник, в бърз порядък е предложил детайлен и ясен доклад за българската позиция, която защитава изцяло националния ни интерес“.
В следобедните часове правителството изложи позицията си на извънредно заседание в парламента. Темата бе конфликтът Русия-Украйна, предизвикал напрежение между НАТО и Руската федерация. Също така се обсъди и ролята на България в процеса на вземане на решения в НАТО по темите, както и евентуалното разполагане на съюзнически въоръжени сили на наша територия. Изслушани бяха премиерът Кирил Петков, министърът на отбраната Стефан Янев, министърът на външните работи Теодора Генчовска и ръководителите на ДАНС, Държавната агенция Разузнаване и Военното разузнаване. Депутатите първо изслушаха премиера и министрите, после им задаваха въпроси, след което на закрито заседание разпитваха шефовете на служби.
По време на парламентарното изслушване, военният министър обяви, че нито един български войник няма да участва в конфликт или каквото друго и да е било в Украйна. Той направи тази декларция след настояване от депутата от БСП и председател на парламентарната комисия по отбрана Атанс Зафиров. "Нито един български войник няма вземе участие в какъвто и да е вид конфликт или операция на територията на Украйна или друга държава, без решението да е взето в Народното събрание или в Министерския съвет", заяви от парламентарната трибуна Янев.
В България няма чужди военни бази, а съоръжения, които се използват от партньорите ни от НАТО и САЩ, обяви още военният министър. Поводът бе искането на “Възраждане” “американските бази у нас” да бъдат премахнати до една година.ъЧужди бази на българска територия няма, имаме съвместни съоръжения по договор със САЩ от 2006 г., настоя Янев. Той подчерта, че става дума за четири съоръжения. Две от тях саавиобазите “Граф Игнатиево” и “Безмер”, които се ползвали за кацане на военните и две бази за съвместни тренировки - в Ново село и в складовата база в Айтос.ъВ тези съоръжения е имало учения и на други страни членки на НАТО. Да, в момента има бойна техника и около 200 войници в Ново село, обяви Янев и подчерта, че максимума чужди войници, които може да са едновременно в България е 2500 човека.
Премиерът Кирил Петков пък обясни, че България има стройни плановe за евакуация на българските дипломати от Украйна. Те ще се осъществяват само при ескалация на напрежението. Засега такава евакуация не се налага, обясни Петков и повтори, че България има готовност да я осъществи във всеки един момент. Според Петков, рисковете за България от кризата са свързани с енергетиката и по-специално с доставките на газ. Страната ни работела по стратегия, която включва и вариант, при който има прекъсване на доставките на руски природен газ заради ситуацията около Украйна. „Имаме ясен план и сме в ясна комуникация с ЕК какви мерки бихме направили, ако се случи прекъсването на доставките“, заяви министър-председателят. „Българските домакинства и бизнес ще имат алтернатива при един такъв сценарий“, твърди той.
Стефан Янев: България може да се включи в учение на НАТО с батальон до 1000 души
Още рано сутринта, военният министър Стефан Янев обяви в интервю за БНТ, че предлага България да се включи в съвместно учение на НАТО с един батальон от не повече от 1000 души. По думите му позицията на България по повод напрежението между НАТО и Русия трябва да защитава националния интерес с пълното разбиране на ситуацията и на етапа на развитие на българската армия. Позицията ни трябва да е съобразена с целия пакет от дипломатически усилия, както и с възможността да се укрепят военните сили на България.
Затова, според Янев, страната ни може да се възползва от кризата, като се даде възможност на българските въоръжени сили да се развиват чрез повече тренировки и участия в учения, които носят капацитет.
Стефан Янев изтъкна по Националната телевизия, че по отношение на кризата между Русия и Украйна дипломацията не е приключила, тя има своето място и всички усилия, включително и на военните, са насочени към това да дадат шанс на дипломацията и да се избегне конфликта. Янев допълни, че оценката на ситуацията се мени с дни и с часове. По негови думи се използва дори говоренето, че опасността е неизбежна. Възможно е тази реторика да е част от дипломатическите усилия на едната или другата страна в опит да получи по-добри резултати на преговорите, обяви военният министър.
Той коментира и срещата с посланика на САЩ Херо Мустафа преди дни. Разговорите са били за кризата между НАТО и Русия, както и за изтребителите F-16, блок 70. Направено е запитване към фирмата производител за доставка на още 8 изтребители F-16, като се очаква отговор да има през март или април. Детайлите са важни, както и какво ще има в пакета, заяви Янев.
Борисов: Ще подкрепим, ако правителството поиска в България да дойдат натовски войници
"Ако правителството поиска на територията на България да дойдат натовски войници, самолети, кораби по плана на НАТО, ние ще ги подкрепим", заяви лидерът на партията Бойко Борисов в профила си във „Фейсбук“.
"Ние сме убедени, че само общата отбрана на всички като един ще спрат агресията. И сме убедени, че ако се допусне заради никаквата ни политика в момента, конфликт, ще понесем тежки загуби. Дали американски, дали френски, дали каквито и да са войници - те са натовски. Така че ние подкрепяме", добави той. Борисов коментира и че това не е наша агресия, а отбранителен план, за да се обуздае евентуална агресия. Той призова за решителност от страна на България по отношение на напрежението НАТО-Русия.
