Quantcast
КСНС подтикна правителството да бърза с модернизацията на армията | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

КСНС подтикна правителството да бърза с модернизацията на армията

Темповете на обновление на въоръжените сили не съответстват на съвременните предизвикателства, констатираха участниците в съвета
Обновена
2 293
Изявление след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност

Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за националната сигурност, свързани с отбраната и състоянието на Въоръжените сили на Република България. Членовете на съвета се обединиха около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства. Страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военно предназначение. Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високотехнологични Въоръжени сили е все по-отчетлив. В рамките на заседанието бе анализирано състоянието на Въоръжените сили на Република България с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта, и защитата на териториалната цялост на страната. Очертани бяха областите с определени дефицити от способности и технологично изоставане в тяхното развитие, породени от недостатъчно финансиране и ограничения в нормативната уредба. Темпът на модернизация на Българската армия не съответства на съвременните предизвикателства. Проектите за модернизация на видовете Въоръжени сили не се развиват балансирано. Констатирано е забавяне в изпълнението на договора за придобиване на нов боен самолет, а процедурата по проекта за придобиване на бойна машина на пехотата е прекратена. В сключените договори са неглижирани част от първоначално заложените способности в Проектите за инвестиционни разходи, приети от 44-то Народно събрание. Налице са нормативни уредби, които допълнително възпрепятстват и забавят процеса по превъоръжаване и модернизация. Всичко това води до загуба на способности, неизпълнение на поети съюзни ангажименти, нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите и налага осигуряване на необходимите ресурси за поддържане на наличната техника и въоръжение до момента на постъпване на нови такива. Съществен дефицит от способности се поражда от некомплекта на личен състав на Въоръжените сили, който въпреки положените през годините усилия не е превъзмогнат. Освен ресурсната неосигуреност и забавените процеси на модернизация, съществена причина за некомплекта е често променящата се нормативна база. Членовете на Съвета се обединиха около мнението, че са необходими ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия и преустановяване на негативната тенденция за напускане на военнослужещите. Постигнат беше консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на Република България в рамките на ЕС и НАТО. Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт: 1. Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи: - ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника; - преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия; 2. Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.; 3. Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“ така, че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г. 4. Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България. 5. Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски. 6. Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната. 7. Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic). Искам да благодаря на всички участници за пълноценната дискусия в днешното заседание и за обединяването около тези важни за нашата национална сигурност и развитие на Въоръжените сили предложения.

Posted by Румен Радев on Tuesday, February 15, 2022

С редица спешни задачи в областта на модернизацията на въоръжените сили беше натоварено правителството от Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който президентът Румен Радев свика днес. На него се събраха водещи представители на кабинета и основните политически партии. Бяха обсъдени актуалните рискове и заплахи за националната сигурност, свързани с отбраната и състоянието на въоръжените сили на страната. Не стана ясно дали е била дискутирана кризата в Украйна, макар че възможността за конфликт в черноморската държава е вероятно основният повод за свикването на съвета.

Участниците са констатирали, че темповете на модернизация на българската армия не съответстват на съвременните предизвикателства, обяви държавният глава, който изчете позиция от името на всички. Придобиването на нов боен самолет ще се забави, а проектът за нова бойна машина на пехотата е прекратен. Налице е загуба на способности, неизпълнени съюзнически ангажименти и необходимост да се разходват ресурси за наличните техника и въоръжение до постъпването на нови такива. Висящ проблем е некомплектът на въоръжените сили.

В крайна сметка, членовете на КСНС са се обединили около следните предложения:

- да се извършат нормативни промени, които да позволят ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на въоръжените сили, преодоляване на некомплекта и издигане на престижа на военната професия;

- изпълнителната власт да разработи инвестиционна план-програма до 2032 г., съобразена с целите и плановете за развитие на въоръжените сили;

- Министерският съвет да анализира възможностите разходите за отбрана да се повишат до 2 процента от БВП още до 2023 г., а не до 2024 г., както беше досега;

- правителството да осигури средства за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, като приоритетът трябва да бъде да не се допусне загуба на контрол върху въздушното и морското пространство на страната;

- изпълнителната власт да предприеме мерки, за да се преодолее изоставането на модернизационните проекти, и да се търсят начини за ускоряването им;

- Министерският съвет да оцени възможностите за създаване на целеви инвестиционен фонд за модернизация на въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени от предни години средства по инвестиционните проекти, така и от приходната част на бюджета на военното министерство;

- правителството да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член на фонда за иновации на НАТО.

 

Още преди КСНС президентът наблегна, че най-голям риск за националната сигурност носи неглижирането на проблемите на въоръжените сили - липсата на достатъчно ресурси, остарялата техника и недостигът на кадри. "Трябва да скъсаме с това отношение веднъж завинаги - да се сещаме за проблемите на армията от криза до криза и от катастрофа до катастрофа", заяви Радев вчера. Той коментира и конфликта в Украйна: "Трябва да се търси решение с дипломатически средства. България е част от усилията за деескалация, но и част от усилията за усилване на източния фланг на Алианса".

 

 

 

Ключови думи:

Румен Радев, КСНС, Украйна

Още

Украинската армия унищожи щаб на частната армия "Вагнер"

14.08.2022

Обновена

1328
42 държави поискаха Русия да се оттегли от АЕЦ "Запорожие"

14.08.2022

808
Украйна вкара Русия в стратегически капан