Правителството отново намери начин да спести от най-уязвимите групи. Обещанията на социалния министър Деница Сачева от миналата есен за заплащането на личните асистенти се разминаха с реалността, научиха по трудния начин десетки хора с увреждания и техните близки. Вместо обещаните от Сачева 930 лв., тези дни асистентите бяха изненадани с договори за доста по-ниска заплата - около 790 лв. Увеличението спрямо миналата година трябваше да бъде почти 200 лв. - сериозна сума за тези хора, но в крайна сметка се оказа по-малко от 60 лв. Така сред семействата, които се грижат за свои близки с увреждания, отново се трупа недоволство.
Тази година беше ключова за сравнително младия закон за личната помощ, известен като закона на майките и Мая Манолова - трябваше да влезе в сила реформа в предоставянето на личен асистент на базата на индивидуална оценка на потребностите. Миналата есен обаче социалният министър Деница Сачева обяви, че твърде общите текстове ще доведат дотам 670 000 българи да получат право на денонощна асистентска услуга на непосилна за бюджета цена - 30 млрд. лв. С тази апокалиптична картина като мотив тя задвижи промени в закона, като при представянето им обяви, че заплащането на личните асистенти се увеличава на 930 лв. След внасянето на законопроекта в Народното събрание обаче се видя, че напротив - коефициентът за възнаграждението всъщност се намалява.
Заплащането на личните асистенти зависи от минималната часова работна заплата и посочен в закона коефициент, който беше 1,2 за 2020 г. и трябваше да стане 1,4 за 2021 г. Така при максимален брой часове - 168 часа месечно, тази година сумата на човек щеше да стане 922 лв. по линия на по-високата минимална заплата (часовата ставка се повиши на 3,92 лв.) и на по-високия коефициент. Това щеше да бъде сериозно увеличение спрямо заплащането за 2020 г., когато пълен брой часове носеха 738 лв. (при минимална часова ставка от 3,66 лв. и коефициент 1,2) С един незврачен параграф обаче правителството застопори коефициента на 1,2 и млъкна на тема заплати. Така възнаграждението на личните асистенти се оказа 790 лв., т.е. увеличението едва надхвърля 50 лв., вместо да доближава 200 лв., както твърдеше министърът.
БСП направи скандал от закона при гласуването в Народното събрание, но управляващите бяха непреклонни. Аргумент за намаленото заплащане официално липсва, а от пререканията се разбра, че в случая е преценено, че увеличението по линия на минималната заплата е достатъчно. "Да, за 2021 г. замразяваме коефициента на 1,2, но не го отменяме, през 2022 г. ще продължи с 1,4", беше един класически коментар на зам.-министър Адриана Стоименова в социалната комисия.
"Заблуждавате българските граждани. Обещавахте 930 лв. и по време на първо четене. Ами изкарайте си калкулаторите", възмути се Надя Клисурска-Жекова ("Коалиция за България"). "Смятате ли, че човек, който извършва тази работа - изключително специфична и тежка, може да поеме ангажимента да работи за 600 лв. тази работа?", попита тя управляващите. Подобни са коментарите и в социалните канали на министерството.
ПРЕДИСТОРИЯ
Заплащането е пореден проблем пред личната помощ. По-малко от половината хора с право на асистент се решиха да кандидатстват по новия закон, защото в него бе предвидено човек да преотстъпва на общините добавката за чужда помощ, ако получават такава от НОИ (около 100 лв.), а децата с най-тежки увреждания трябва да се простят с до 380 лв. от помощите, които им се полагат по решение на Борисов от 2016 г. (930 лв.). За много семейства това са пари, без които не могат да покрият неотложните си разходи, но правителството много държи да не ги финансира двойно. Заради това вместо 80 000, колкото бяха имащите право на асистент миналата година, по закона кандидатстваха само 32 385 души.
БЮДЖЕТ
За тази година за обезпечаване на закона за личната помощ има ресурс от 214.6 млн. лв. Отделно в общините има допълнителен ресурс за лични асистенти от 87 млн. лв. За сравнение за 2020 г. социалното министерство разполагаше с 92 млн. лв. по тази линия.
