Защо Националният статистически институт обявява едни данни за населението, а регистърът ГРАО (Гражданска регистрация и административно обслужване) дава други числа? Разминаване наистина има, но всичко е в рамките на закона, обяви Министерството на регионалното развитие по повод на зачестили медийни публикации във връзка с това колко всъщност са избирателите, които могат да участват в наближаващия парламентарен вот.

Разликите в целите и методите, прилагани от НСИ и по Закона за гражданската регистрация, предполагат и разлика в данните, отчитани с различни методи и принципи, посочват от МРРБ.  

Данните на НСИ се отнасят само за българите, които по време на последното преброяване са били в родината си и имат настоящ адрес в страната. А списъците, които общинските админстрации съставят за изборите, включват и имената на сънародниците ни, които пребивават в чужбина, но имат постоянен адрес в България, става ясно от съобщението на МРРБ. Те се основават на данните на ГРАО.

"Зад всеки запис в регистрите, поддържани от Главна дирекция ГРАО, стои официален писмен документ, а не доброволно подадени данни, както е при преброяванията, провеждани от НСИ", подчертават от регионалното министерство, под чиято шапка е ГРАО. 

ЧИСЛА

Точно 6 732 316 са потенциалните гласоподаватели в предварителните списъци за парламентарния вот на 4 април, сочи справка на сайта на ЦИК от вчера. Нашенците, които живеят в чужбина, имат срок до 9 март да подават заявления за гласуване, като само за седмица те достигнаха 27 000, като най-много има е-заявления на сайта на ЦИК има от Великобритания - 6408, както и от Германия - 4586, а от Турция - 3974. Извън дипломатическите представителства има нужда от 60 заявления, за да бъде открита секция.