Столичната дирекция за вътрешните работи (СДВР) няма информация за това какво е правното основание за арестите по време на антиправителствените протести на 2 срещу 3 септември пред сградата на бившия Партиен дом в София. От институцията не знаят и колко полицаи са използвали сила и помощни средства (белезници, палки, сълзотворен газ и т.н.).
Това става ясно от отговор на директора на столичната полиция Георги Хаджиев на заявление по Закона за достъп до обществена информация, разказва "Капитал" историята на подадено от изданието заявление.
От СДВР приемат, че търсената информация "не е свързана с обществения живот на България" и че "същата не се търси за съставяне на собствено мнение" за работата на МВР.
"Абсурдно е да се твърди, че информация, която се отнася за засягане основни права на гражданите като свободата на придвижване, правото да не бъдеш незаконно задържан и да не бъдеш подлаган на нечовешко третиране от страна на най-силната и репресивна сила на държавата и как и дали тези действия са били документирани, не е обществена информация. Какво тогава е обществена информация?", коментира ръководителят на правния екип на "Програма достъп до информация" Александър Кашъмов.
Събирането пред сградата на бившия Партиен дом на 2 срещу 3 септември е най-масовото от началото на протестите с искане на оставките на правителството и главния прокурор Иван Гешев. За охраната беше ангажиран сериозен ресурс на МВР от цялата страна. Още през деня полицията започна да използва сълзотворен газ, като с него бяха обгазени и протестиращи, които не участваха в сблъсъците с полицията, включително и журналисти.
Напрежението ескалира късно вечерта, когато (по думите на самите полицаи) провокатори са започнали да хвърлят бомбички, предмети и камъни по кордона от полицаи, разположен пред централния вход на Партийния дом. В продължение на близо час полицията стоя неподвижна и чак след това започна прочистване на площада между БНБ, Партийния дом и президентството. Стотици полицаи, някои от които маскирани, използваха палки срещу бягащите протестиращи. Фотографът от агенция "Франс прес" Николай Дойчинов е ударен от един от тях, а апаратът му е счупен. Журналистът на свободна практика Димитър Кенаров е арестуван и бит, а фотоапаратът му изчезва.
В деня след събитията прокуратурата съобщи, че е повдигнала обвинение на 34 човека, а на 24 от тях поиска постоянен арест. Съдът не уважи нито едно от тези искания и дори отхвърли показанията на цивилен полицай, който твърди, че е видял ceдeм граждани по едно и също време да безчинстват на различни места из града.
"Сега" също опита безрезултатно да получи информация от МВР и прокуратурата за полицейското насилие още при старта на протестите на 10 юли. Въпреки че законът задължава институциите винаги да отговорят на заявления за достъп до информация, дори и да отказват предоставянето ѝ, СДВР мълчаливо подмина питанията на "Сега".
Както "Сега" писа, депутати от работната група за медиите в ЕП са изпратили писмо до вътрешния министър Христо Терзийски с призив да инициира разследване за побоя над българския журналист Димитър Кенаров и други смущаващи случаи по време на протестите. За писмото съобщи румънката Рамона Стругариу ("Обнови Европа"). "Българските власти трябва незабавно да спрат насилието срещу журналисти и протестиращите", написа в Туитър тя и публикува писмото до Терзийски.
"Ние, евродепутатите, ви пишем, за да призовем за пълно, цялостно и безпристрастно разследване на предполагаемата атака на българската полиция срещу Димитър Кенаров, журналист на свободна практика, на 2 септември", се казва в писмото.
Евродепутатите припомнят и други два случая. Единият е с фоторепортера от АФП Николай Дойчинов, а другият - с Николай Минков от БНТ, който е бил напръскан с лютив спрей заедно с няколко други журналисти и телевизионни екипи. Евродепутатите допълват, че "някои журналисти твърдят, че тези действия са заради журналистическата им работа".
