МВР слабо се възползва от новите си правомощия по закона за извънредното положение да проследява граждани, подлежащи на карантина или лечение, чрез телефоните и интернет достъпа им.
За периода от 13 март, когато беше обявено извънредното положение, до 7 април столичната и областните дирекции на МВР са приложили новите мерки едва 13 пъти. Това съобщава вътрешният министър Младен Маринов в отговор на парламентарно питане по темата от депутата на БСП Иван Иванов. Странното е, че Маринов посочва 13 март като началната дата, в която се задействани новите мерки, въпреки че в закона е изрично уточнено друго – те влизат в сила от обнародването им в Държавен вестник, което стана на 24 март.
Вероятното обяснение защо ведомството рядко използва възможностите, които му даде законът, е за да се предпази от обвинения в злоупотреби. Още при приемането на закона, върху управляващите от ГЕРБ, които предложиха тази мярка, се посипаха нападки, че отварят широко вратите на полицейския произвол, тъй като проследяването се осъществява без съдебно разрешение.
Това означава, че полицейските органи могат да изискват от мобилните оператори и интернет доставчиците трафични данни и друга информация, без никой да ги контролира. Още по-притеснителното е, че мярката влиза чрез извънредния закон в Закона за електронните съобщения – тоест, нейното действие може да продължи и след отмяната на извънредното положение.
От МВР обаче се доволни, че разполагат с такива правомощия. В отговора си Младен Маринов посочва, че мерките „допринасят за постигане целите на закона, тъй като дават възможност за ефективен контрол на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение” на болни, заразоносители, контактни лица и др. Както и на такива, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение. Мерките помагали на силовото ведомство и при разследването на образувани производства за нарушение на правилата срещу разпространяването на зарази.