Зрелищната акцията на прокуратурата в президентството през юли 2020 г. все пак е произвела обвинителен акт. Неговото качество обаче е доста спорно, ако се съди по заседанието на Военния съд в Пловдив, където е попаднал казусът, след като Военният съд в София не е успял да сформира състав.
Става дума за дело за шпионство в полза на ЦРУ срещу двама бивши служители на Държавна агенция "Разузнаване" - П.В. и А.З. Детайли за ЦРУ не са известни в публично достъпната част на делото.
Служителите на ДАР бяха сред задържаните от прокуратурата и Бюрото за защита, която по онова време беше ползвано от тогавашния главен прокурор Иван Гешев като лична гвардия. Президентският съветник Илия Милушев също беше задържан тогова, но това, което е известно за неговия случай, е, че съдът обяви арестът му за незаконен. Същото се случи и със задържания антикорупционен секретар на държавния глава Пламен Узунов. Наскоро прокуратурата обяви, че делото срещу него е прекратено.
В крайна сметка военните съдии в Пловдив приемат доводите на защитата на подсъдимите, че този процес изобщо не трябва да се гледа от военен съд. Те се позовават както на практиката на Върховния касационен съд, така и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Причината е, че на военните съдилища са подсъдни дела единствено за членове от състава на Въоръжените сили, когато става дума за престъпления във връзка с военни въпроси, имуществото на армията или дисциплинарни нарушения. А в случая на съд са предадени само граждански лица.
"Съдът, отчитайки конкретиката на настоящото дело, което е с висока степен на обществен интерес, намира, че не бива да остава никакво съмнение, както у страните, така и във всички членове на обществото като цяло, че делото е било разгледано и решено от независим и безпристрастен съд", се казва в определението на магистратите, достъпно в електронното деловодство на съда, с което "Сега" се запозна.
Така делото е върнато на прокуратурата, за да го внесе тя в граждански съд. Определението на пловдивските военни съдии може да бъде атакувано пред апелативната инстанция. В онлайн регистрите обаче няма данни това да е сторено.
Адвокатите имат и редица забележки по обвинителния акт, по които който и съд да разглежда делото в крайна сметка, ще трябва да се произнесе.
От пледоарията на защитата, например, става ясно, че първоначално обвинителният акт е бил засекретен в разрез с всякакви законови правила. Наложило се е адвокатите да пускат жалба, за да го получат от съда.
Адвокатите намират грешка и в твърдението на прокуратурата, че П.В. е дисциплинарно уволнен от ДАР, а той е напуснал по собствено желание и му е изплатено обезщетение. "Към онзи момент съпругата му е с терминална диагноза и той се оттегля от работата си не защото е застрашен от някакво хипотетично бъдещо обвинение, а за да полага грижи за нея", обяснява адвокатът по време на делото.
Освен това в обвинителния акт се цитират свидетели, които не са не само в описа на свидетелите в обвинителния акт, но и в кориците на делото, пледира защитата и допуска две хипотези в тази връзка - или военното обвинение укрива доказателства, или се подиграва със защитата и съда.
