Народното събрание осъди военната интервенция на Руската федерация в Украйна. Това стана след повече от 6 часа обсъждания – както скрити такива между парламентарните групи, така и открити в пленарната зала.

Макар че беше одобрена в цялост, декларацията на парламента така и не получи одобрение във всичките си части. Причината беше в съпротивата на БСП и "Възраждане" срещу текста в документа, с който българската държава подкрепя евентуалното налагане на санкции на Москва.

От управляващата коалиция отчетоха позицията на социалистите по въпроса. Соцдепутатите поискаха отделните точки в декларацията да бъдат гласувани поотделно. Техните партньори от ПП, ИТН и ДБ мълчаливо ги подкрепиха - и така дадоха възможност на левите да се въздържат, когато се стигна до гласуването на споменатия текст за санкциите. Изненадващо до социалистите и националистите се наредиха и двама депутати от ПП.

Премиерът Кирил Петков пристигна в парламента преди гласуването. Не стана ясно дали е разговарял със социалистите по парливия въпрос за наказателните мерки. Той обаче заяви в пленарната зала, че няма вариант, при който ЕС да не наложи санкции - и въпросът е единствено какви да бъдат те.

По-късно от левицата дадоха брифинг по въпроса, на който обясниха, че се придържат към една и съща позиция по отношение на антируските санкции от 2014 г. насам. "Тук, при това гласуване, ние изхождаме от българския национален интерес. Когато се въвеждат санкции, никой не пита кой плаща цената. Големите икономики намират начин да ги заобиколят, а страни като България се оказват потърпевши в тази ситуация", обясни аргументите на партията соцдепутатът Александър Симов. От ГЕРБ-СДС използваха повода, за да обявят, че четворната коалиция е толкова разнородна, че направо трябва да скъса коалиционното си споразумение.

ДЕКЛАРАЦИЯТА

В позицията се заявява, че българският парламент „категорично осъжда грубото нарушение на международното право от страна на РФ и посегателството срещу териториалната цялост чрез военна интервенция в Украйна“. Изразява се подкрепя за нашите партньори и съюзници в ЕС и НАТО при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта.

На българското правителство се поставят следните задачи:

- да предприеме необходимите мерки, съответстващи на сериозността на предизвикателството срещу международната архитектура за сигурност;

- да обмисли и предложи помощ на Украйна, в рамките на възможностите на нашата страна;

- да настоява за защитата на живота и здравето на цивилните граждани в зоните на конфликта;

- да съдейства за незабавна помощ на българите с украинско гражданство, включително чрез евакуация;

- да предложи план за справяне с последиците от конфликта.

В заключение в декларацията се настоява РФ да спре военните действия и да се върне към спазване на международното право в пълен обем.

СБЛЪСЪКЪТ

Текстът за санкциите разгневи лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който обяви, че страната ни ще понесе сериозни икономически щети, които никой няма да ни изплати. „Дали е в българския национален интерес да приемаме декларации, с които на практика заемаме страна в конфликта“, обърна се той към пленарната зала. Така показа пълно пренебрежение към факта, че България е страна по конфликта, тъй като е член на ЕС и НАТО.

От залата се понесоха викове в отговор: „Естествено!“ Костадинов не се трогна и отвърна: „Щом е естествено, отговорете ми: кой ще плаща? Ние не сме тук на състезание да декларираме верноподаническия си васалитет!“ И сравни изказванията на руския президент Владимир Путин сега с тези на бившия държавен глава на САЩ Бил Клинтън по време на войната на НАТО със Сърбия от 1999 г.

Костадинов разкри, че по-рано е бил изготвен „доста по-компромисен текст“, подкрепен от всички, без ГЕРБ. Бившите управляващи заявиха многократно, че няма да подкрепят декларация, в която отсъства думата „санкции“. Това означава, че най-вероятно въпросната чернова не е включвала такива мерки.

Управляващите нападнаха националистическия лидер, че се възползва от ситуацията, за да трупа популярност на гърба на страдащите от конфликта. Положението в пленарната зала стана съвсем абсурдно, когато Искра Михайлова от „Възраждане“ обвини депутата от ПП Христо Петров, известен като Ицо Хазарта, че е показал „неприличен жест“ към партийния й лидер.

След като шумът около декларацията приключи, депутатите закриха заседанието си, за да моат да изслушат информация за кризата от министрите на отбраната и на външните работи, от началника на отбраната и шефовете на спецслужбите.

С ИЗНЕНАДА И НЕОХОТА

По-рано парламентът се занимаваше със Закона за държавния бюджет, но реши да го остави настрана, за да се захване с изработването на общата позиция по повод избухналата война в Украйна. Това стана въпреки нежеланието на ПП.

Предложението да се прекъсне законодателната работа направи лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. "В комшията гори. Не можем да се занимаваме тук с алинеи, точки и запетаи", обоснова се той. Подкрепи го шефът на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Тя посочи, че работата по общата декларация е започнала още преди началото на пленарното заседание, но в ранния следобед все още не беше постигнат консенсус по документа. И допълни инициативата на Карадайъ с предложение за споменатото закрито изслушване.

Противопостави се Андрей Гюров, който води депутатите на ПП. Той обяви, че би било безотговорно парламентът да остави държавата без бюджет в настоящата ситуация. И подчерта, че в момента текат активни консултации с нашите европейски партньори и с различните институции в държавата. Затова, по негово мнение, закритото изслушване трябва да се остави за следващия ден.

"Не ни трябва позиция само на правителството и на президента. Трябва ни позиция на НС. Тук са всички парламентарни групи, тук е представен българският народ! Цяла Европа и целият свят ни гледа! Не можем да чакаме никой да се върне от Брюксел", отвърна му зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев, като намекна за предстоящото посещение на премиера Кирил Петков в белгийската столица.

Предложението на Карадайъ и Атанасова беше гласувано на два пъти. Втория път, за изумление на депутатите от ПП, беше одобрено, след като зад опозицията застанаха групата на ИТН и неколцина от ДБ.

РАБОТА В ХАОС

Преди това Народното събрание не показваше, че е особено повлияно от конфликта. Напротив, в пленарната зала депутатите се държаха както обикновено - водеха протяжни и досадни спорове заради процедури, обвиняваха се взаимно в непознаване и нарушаване на парламентарния правилник и даже на няколко пъти не успяха да съберат достатъчно кворум, за да взимат решения.

При гласуване на текстове от проектозакона се оказа, че няма кворум и депутатите излязоха в почивка. При завръщането им в пленарната зала от ГЕРБ-СДС възразиха остро да се гласуват отново същите текстове - с мотива, че гласуванията ще станат повече от две и ще се наруши парламентарния правилник. Това възражение бившите управляващи са отправяли и преди - когато се гласуваше създаването на министерството на иновациите и растежа.

Председателят на Народното събрание Никола Минчев пренебрегна оплакванията им и започна гласуването, но отново се оказа, че няма кворум. Така той се принуди отново да даде почивка, докато в залата се съберат достатъчно депутати. От опозицията посрещнаха решението му с дюдюкане и освирквания. След прекъсването гласуванията се подновиха, като двете враждуващи страни в залата взаимно се обвиниха, че правят безпрецедентни нарушения.

НЕТАКТИЧНО

Междувременно, депутатите показаха и липса на такт в тежкия момент. При обсъждането на текстовете в проектозакона, засягащи бюджета на съдебната власт, неведнъж конфликтът между противниците и поддръжниците на съдебната реформа се определяше като "война" и се чуваха твърдения, че борбата с корупцията е свързана със съпротивата срещу Москва.

"Корупцията и липсата на отговор на корупционните престъпления са един от порталите, през които враждебното влияние на кремълския режим, който се опитва да ревизира международния ред, ще влиза в България, както и досега е правил", обяви съпредседателят на ДБ Христо Иванов от парламентарната трибуна.

На тези и други подобни изказвания водещият заседанието Мирослав Иванов от ПП се принуждаваше да отправя порицания.