Първото, което ще направи бъдещата управленска коалиция е да промени закона за КПКОНПИ, да превърне комисията в агенция, да й даде повече и дори разследващи функции и да смени нейния председател Сотир Цацаров. Това стана ясно от интервюто на вероятния премиер Кирил Петков снощи в предаването ЕвроДикоФ. Днес повтори същото и в Дарик радио.
"Първото, което трябва да направим като коалиция е да променим закона за КПКОНПИ. Ще трябва да се провери това колко имущество е запорирала сегашната комисия и колко реално са отнети в полза на държавата, и ми се струва, че ще има голяма разлика", обяви Петков. Неговата теза, че първата стъпка на бъдещата коалиция трябва да е именно промяна на КПКОНПИ споделя и другият лидер на Продължаваме промяната Асен Василев. Ще се тръгне и на смяна на Цацаров, защото по думите на Петков за това се иска само обикновено мнозинство.
Бъдещият премиер опита да обясни и какви ще са евентуалните промени в комисията. "За нас е много важно да натоварим с разследващи функции КПКОНПИ, а не само да пишат едни хартийки, да пишат едни записки, да проверяват едни декларации. Трябва реално, когато има риск от корупция, или има сигнал за корупция, да имат разследващи функции", каза Петков. На въпрос дали това няма да е втора прокуратура, Петков каза: "Не, няма да е втора прокуратура, а ще има разследващи функции".
Той не разкри какви точно нови правомощия и каква нова структура се предвижда за КПКОНПИ. Той и хората от "Продължаваме Промяната" обаче бяха по-конкретни преди дни. Тогава стана ясно, че ПП предлага трансформация на сегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) в по-голяма структура – Антикорупционна агенция. Тя трябва да прави разследвания, да централизира информацията за корупция и да действа в координация с МВР и ДАНС.
От ПП предвиждат тази реформирана структура да има звена във всяко министерство и това да са настоящите одитни агенции. “В сегашния си вид те не вършат работа – видях го като министър, идват, отчитат се на три месеца и си получават бонусите. Не може да се разчита на тях, за да хванат мащабна корупция”, обясни Кирил Петков. Така както одитните комитети в банките рапортуват на акционерите, а не на изпълнителния директор, по същия начин трябва да заработят новите звена, смята той.
За управлението на КПКОНПИ от политическата формация предвиждат конкурс. Сега нейният председател се избира от парламента. Кирил Петков даде за пример подобна агенция, която работи в Руанда и уличила в корупция трима министри и бивш премиер, където за служители са били подбирани работещи в чужбина руандийци. "България е малка държава и за да не са силни връзките между братовчеди и приятели, трябва да има безкомпромисен начин за вземане на решенията", обясни той.
Само преди дни се заговори, че даването на разследващи функции, както и евентуалното разрешаване бъдещата агенция да може да използва в пълен обем специални разузнавателни средства, е една от спорните точки в преговорите, свързани с правосъдието и вътрешните работи, без да се уточнява кои точно са били препятствията. В момента разследващите функции са дадени на следователите и на полицейските дознатели. Именно в групата на вторите са например и разследващите полицаи в ГДБОП, които сега основно работят по линия на корупцията. Те правят разследванията, но накрая всичко се опакова в досъдебно производство, което се ръководи от прокурор. В НПК изрично е отбелязано, че разследващите органи работят под ръководството и надзора на прокурор.
През годините ту се дават, ту се отнемат разследващите правомощия на митническите служители, когато става дума за митнически престъпления, като контрабанда например. В момента те пак разполагат с тези правомощия. Вероятно на КПКОНПИ ще се дадат подобни правомощия, вероятно по отношение на т.нар. корупционни престъпления - подкупи, търговия с влияние, престъпления по служба, умишлена безстопанственост и т.н.
В момента КПКОНПИ, както и ДАНС извършват различни проверки, свързани с корупция, обичайно по сигнали и когато съберат материали, в които според тях има данни за престъпления, ги предават на прокурор, който решава дали да образува досъдебно производство.
