Новите правила в Наредбата за медицинска експертиза, с които се въвеждат пожизнен срок на оценката за неработоспособност за много необратими състояния, ще влязат в сила веднага и ще важат и за вече започнали процедури пред ТЕЛК. По стария ред ще бъдат довършени само започналите процедури в НЕЛК, която се произнася по жалби срещу решенията на ТЕЛК-овете. Хората, които вече са преосвидетелствани, но новите текстове са по-благоприятни за тях, ще имат право да поискат нова оценка в двумесечен срок от влизането в силата на изменените текстове.
Това става ясно от варианта на проектопостановление за промяна на Наредбата за медицинската експертиза, публикуван на сайта на Националния съвет за тристранно сътрудничество (извънредно заседание от 6.07.2021 г.). МС гласува текстовете в сряда, но окончателните редакции още не са факт, а голяма част от новите текстове не бяха публикувани за обществено обсъждане. Това крие риск от евентуално оспорване на документа. Някои засегнати страни като малките хора вече се обявиха против правилата, защото ги считат за дискриминационни.
Основната част от новите промени са свързани със срока на валидност на оценките при състояния, които са необратими. В момента наредбата изисква задължително преосвидетелстване на всеки три години, ако лицето има множество увреждания и някои от тях не се необратими. Така дори хора с липсващи крайници са длъжни да се явяват на повторна оценка, защото страдат и от други увреждания. Новите правила дават възможност хората с нелечими заболявания да поискат преосвидетелстване само за състоянието, което е дефинитивно и в този случай оценката ще бъде пожизнена.
Изрично посочени в наредбата са и състоянията, които са дефинитивни и при които се полага пожизнен срок на оценката. Само веднъж вместо на всеки три години ще ходят на оценка хора с липсващи крайници, хора с трансплантирани органи, оперирани от различни злокачествени заболявания след 5-тата година от операцията, хора с много тежка степен на бъбречна недостатъчност. Пожизнен срок на оценките ще има и при хора със захарен диабет тип 1 с две и повече усложнения, както и при хора с генетични аномалии и тези с много тежки психични проблеми, с тежки заболявания на кръвта и др. Според здравния министър Стойчо Кацаров изричното изискване за пожизнен срок се въвежда за над 100 диагнози. Повишават се и процентите за неработоспособност при други недефинитивни състояния.
До промените в Наредбата за медицинската експертиза се стигна след повдигната дискусия, предизвикана от личния опит на автора на „Сега“ Ясен Бориславов "Няма такава гадост да си инвалид в България" и подновен натиск от омбудсмана Диана Ковачева след множество получени оплаквания. Омбудсманът приветства реакцията на служебния министър Стойчо Кацаров, но изтъкна, че не е редно наредбата да не е минала всички съгласувания и да не е публична. „Хора с увреждания ме сезираха, че не разполагат с достъп до проекта на Наредбата и че информацията с последните промени не беше обществено достъпна и по тях не бяха проведени обществени консултации”, коментира омбудсманът в рамките на проведено вчера заседание на Съвета за наблюдение на хората с увреждания. На заседанието присъства и председателят на националната организация „Малки български хора“ Светослав Чернев, който се оплака, че новата наредба дискриминира членовете на неговата организация заради 1 см разлика в ръста. При малките хора изискването за преосвидетелстване на три години остава при жени над 120 см и мъже над 125 см , пожизнен срок се въвежда за хората под този праг за височината. „Дискриминират се едни малки хора спрямо други малки хора, което е недопустимо, защото малки хора с ръст 119 см получават пожизнен ТЕЛК, а малки хора с ръст 120 см нямат такъв“, подчерта Чернев.
РЕФОРМА
"Подкрепяме измененията в Наредбата за медицинска експертиза, но ги считаме за абсолютно недостатъчни. Цялата система на социално включване, която в момента разчита единствено на процентите на ТЕЛК, трябва да се реформира", коментира Капка Панайотова от Центъра за независим живот. Според нея не е редно една единствена оценка - на трудоспособността, да се превръща в единствен критерий за достъп до публично подпомагане, без да се отчитат индивидуалните нужди на хората. Това улеснява институциите, но ограбва хората с увреждания - оценката за необходимостта от подкрепа трябва да е много по-широка и да се извършва от Агенцията за хората с увреждания. Една разширена оценка ще служи като правно основание за осигуряване на реална подкрепа, а не отпускането само и единствено на помощи, считат от центъра.
