Бъдещите нови управляващи от ПП, ИТН, ДБ и БСП ще правят армията еко чрез модернизиране на сградите, енергийна ефективност, въвеждане на ВЕИ в отбраната, устойчиво управление на отпадъците, намаляване на въглеродния отпечатък върху въоръжените сили. Това стана ясно по време на преговорите по глава "Национална сигурност", която обаче се оказа посветена само на отбраната и въоръжените сили. 

Именно въздействието на зелената сделка върху отбраната беше едно от основните неща, около което  участниците в разговорите се обединиха и което бе най-често повтаряното в тях, заедно с модернизацията на армията.

Другите основни идеи в преговорите, които продължиха точно 5 часа, бяха провеждане на стратегически преглед на отбраната, евентуално приемане на нов закон за въоръжените сили и за военния резерв, изграждане на национална гвардия и възстановяване на Гражданската защита. 

Участниците от страна на БСП в дискусията бяха Атанас Зафиров, Михо Михов, Кольо Милев, от "Има такъв народ" - предлаганата в два проектокабинета за министър на отбраната Теодора Генчовска, както и Александър Александров и Румен Попов, от "Демократична България" са бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, Георги Цветков - преподавател във Военната академия, и Костадин Деянов. В преговорите от страна на "Продължаваме промяната" се включиха Асен Василев, Даниел Лорер, Милен Иванов и Тодор Тагарев.

От БСП предложиха да се увеличават заплатите в армията на базата на фиксиран коефициент, да се подобри инфраструктурата, да се изграждат жилища за военослужещи и да им се осигуряват преференциални кредити. МО има над 1100 недвижими имота, припомниха от левицата и обявиха, че армията е втория най-голям собственик на имоти след Българската православна църква. От БСП обявиха, че от началото на прехода МО е прехвърлило на другите ведомства или продалонад 2200 имота, над 23 000 декара земя, и всичко това на стойност, надхвърляща  350 млн.лв. Оттам предлагат сега парите от продажби на имоти да отиват в специален фонд.

Пак от левицата заявиха, че техните идеи се припокриват на 90 на сто с програмата на ПП, но изрично натъртиха на това, че винаги дявола е в детайлите, но без да уточняват какво точно имат предвид.

Именно от БСП дойде и идеята за създаване на Национална гвардия, която да бъде в помощ на армията и да бъде като мост между военните и резерва. Те бяха подкрепени и от ИТН, които пък обявиха, че са имали идеята за структура, която да обединява охранителните, ловните, патриотичните организации, резерва и че това може да се превърне в основа на една бъдеща Национална гвардия.

От Демократична България пък предложиха създаването на единен център за работа с открити източници към съвета за сигурност на правителството, който да се занимава и с противодействие на хибридните заплахи. Оттам дойде идеята за възстановяването на Гражданска защита в една бъдеща държавна агенция.

Всички участници се обединиха около това, че трябва да се залага на модернизация на армията, за ремонт на военната техника в българския ВПК, за повишаване на значението на военното разузнаване, за възстановяване на военното контраразузнаване, което да пази натовските тайни и технологиите на САЩ и Алианса.

Решено бе да се направи критичен анализ на действащата нормативна база и чак тотава да се реши дали ще се прави нов закон за отбраната и въоръжените сили, както и закон за резерва. Обединение имаше и около това, че е необходимо да се вдигнат възнагражденията в армията и да има преглед на сегашната система, но така и не стана ясно как ще стане конкретно това. 

Бъдещите управляващи решиха да има и План за модернизация и превъоръжаване на армията, но не беше посочено какво точно ще има в него. В разговорите се спомена единствено, че този план може да е с 10 годишен срок, както и общите формулировки, че трябва да се модернизират и трите рода войски - ВМС, ВВС и Сухопътните войски.

Консенсус бе постигнат и по отношение на това, че бюджета за отбрана трябва да стане 2 на сто. Изрично бе записано обаче, че той ще е "не повече от 2 на сто" с аргумента, че има проблеми и кризи, пред които е изправена държавата. България, както и всички страни-членки на НАТО имат задължението да достигнат този процент до 2024 г. Само преди две години страната ни надскочи този процент и достигна до 2,6 на сто, когато плати изцяло и едновременно 2,2 млрд.лв за 8 изтребители F-16. През останалото време обаче процента е по-нисък и се движи между 1,6-1,7 на сто.

Спорове предизвика предложението на Демократична България да се запише изрично, че България може да приеме многонационални сили на НАТО на своя територия. Останалите обаче се противопоставиха и тази идея отпадна от крайния документ. Аргументите бяха, че подобен запис ще бъде разчетен като разполагане на войски на Алианса на българска територия, че щяло да има подобни заглавия и прочити на разговорите и от това нямал никой интерес. Затова и точката отпадна.