Ръководството на избирателната комисия (ЦИК) е силно изненадано от решението на премиера Бойко Борисов на идните парламентарни избори да бъде въведено изцяло машинно гласуване и да отпаднат хартиените бюлетини. Това стана ясно от думите на председателя на ЦИК Стефка Стоева пред "Сега". Тя подчерта, че "нещата са много първоначални" и че е нужно време на комисията, за да разбере какво е приело правителството по отношение на вота с електронните устройства. "В парламента има работна група и депутатите трябва да решат какъв ще е видът на машините и другите въпроси, свързани с тях", обясни Стоева.

Миналата година именно заради критичен доклад на ЦИК по отношение на машинното гласуване и слабостите му, ГЕРБ и патриотите решиха да отрежат това гласуване на местния вот.

"Не знам какво ще решат народните представители по отношение на закупуване, сертифицирани и одитиране на машините. Ще изчакаме развитието тези дни и тогава ще дадем мнение", допълни Стоева. По думите й имало и други въпроси за доизясняване, като колко ще са точно машините, стойността им и пр. Шефката на ЦИК призна, че има трудности с машинното гласуване. "Но след като решението се приеме, ЦИК ще го изпълнява. Така е било и така ще бъде", заяви Стоева.

КРИТИКИТЕ
В средата на миналата година ЦИК изложи пред парламентарната правна комисия силно критичен към машинния вот анализ. Тогава Стефка Стоева обяви, че цената на един глас с машинно гласуване е около 59 лева, а с бюлетина е около 0.77 лв.

Сумата от 59 лв. се формира с оглед "броя на избирателите и разходите за наемане на машините, за сертифицирането им, за провеждане на пазарно проучване, за организиране на обществената поръчка, за допълнителното възнаграждение на членовете на секционните избирателни комисии с машинно гласуване", каза тогава Стоева. Обърна и внимание и върху други недостатъци на машинния вот като трудности при доставянето на устройствата до секциите. Освен това от общо 3000 секции оборудвани с машини за евроизборите, в 149 въобще не било гласувано с тях. От общия брой избиратели едва 7.59% гласували с устройства, а в секциите с машини само 27.7% от избирателите са избрали да гласуват с с тях, останалите са предпочели традиционните бюлетини.

В доклада се сочеше още, че увеличаването на секциите с машинно гласуване на местния вот вероятно ще доведе до повишаване на грешките в протоколите на секционните комисии.

Като евентуално решение тогава от ЦИК предложиха създаването на преброители центрове за машинно гласуване. Това също ще наложи поредната промяна в изборното законодателство, защото сега членовете на СИК обявяват резултатите от гласуването в секциите. Ако има преброителен център – задължението на СИК ще трябва да отпадне.

МАШИНИ ПОВСЕМЕСТНО

Явно сега обаче ЦИК ще трябва да се съобрази с новата позиция на премиера Бойко Борисов.Макар с голяма неохота, в сряда той обяви, че властта ревизира досегашната си позиция и поема курс към пълно въвеждане на машинно гласуване и така да бъде премахнато гласуването  с хартиени бюлетини. "Ние сме „за” машинното гласуване, днес приемаме точката и се включваме в общия хор на подкрепящите. Не съм убеден, че с това ще се реши нещо, но нека Томислав Дончев и ЦИК да го направят", коментира Борисов преди началото на правителственото заседание. Като основен аргумент за обрата в позицията му, той посочи "народната воля" да гласува с машини на изборите. "Включваме се в общия хор на подкрепящите", добави Борисов.

"Предлагам да се приемем точката, да похарчим няколко десетки милиона и да видим какви ще са резултатите. Не искам върху правителството да тегне каквото и да е съмнение, че не желаем", каза Борисов, но не обяви нито колко ще струват новите устройства, нито колко ще са. 

От своя страна вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че по въпроса се работи вече. На следващите редовни парламентарни избори, които трябва да са в средата на следващата година, всяка секция щяла да бъде снабдена с машина за гласуване. По думите на Дончев трябва да бъде взето и решение кой от съществуващите три типа машини да бъде ползван. "Глупаво е да се поддържат две паралелни системи, това прави изборите скъпи", каза Дончев.

Държавата трябва да ползва тези машини за всички избори, щом ще ги купува, посочи Дончев, който и ще е отговаря за работата между между правителството и Централната избирателна комисия.

Миналото лято ГЕРБ заедно с патриотите премахнаха машинното гласуване само за местни избори, тъй като това щяло да ги усложни още повече.

Изборният кодекс предвижда изборите за Народно събрание догодина да се проведат само с машини, освен в секциите с под 300 избиратели по списък. Същото важи за президентските и евроизборите.

Наскоро и президентът Румен Радев, който организира срещи с партии и неправителствени организации за изборните правила, обяви, че една от основните му задачи ще е пълно въвеждане на машинното гласуване.

В началото на годината пък парламентът създаде работна група с депутати от всички партии, която до три месеца да предложи промени в Изборния кодекс.

БЕЗ ВЪЗТОРГ

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ коментира в кулоарите на НС, че щом правителството "се занимава с темата за машинното гласуване, значи вероятността то да се случи е малко по-голяма". Според него същественият въпрос е какъв вид машинно гласуване евентуално ще се прилага. "Нека да се запознаем, има различни модели и различни видове машинно гласуване", каза Карадайъ. 

Лидерът на БСП Корнелия Нинова, чиято партия основно настоява за пълното въвеждане на машините при гласуването, препоръча новата позиция на управляващите да не се приема с особен възторг.  "Сега Борисов поправя тази грешка, разбира се с извънпарламентарни средства, както обикновено прави. За нас машинното гласуване е червена линия за честността на изборите и за обективен резултат", каза тя. 

По думите ѝ грешката на управляващите е била, че в бюджета за 2020 г. не са послушали БСП  да включат средства за закупуване на машини.

ДЕЖА ВЮ

Това е поредният случай, в който премиерът Борисов преобръща позицията си, а оттам и позицията на ГЕРБ. Миналото лято в разгара на скандала с надвзетите партийни субсидии той изненадващо се появи в НС и обяви, че предлага орязване на субсидиите от 11 на 1 лев на глас.