Имението "Царска Бистрица" е собственост на бившия премиер и наследник на българските царе Симеон Сакскобургготски. Това следва от окончателното решение на Върховния касационен съд по делото за собствеността на имота, с което се отхвърля като неоснователен иска на държавата срещу Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да бъде признато, че България е собственик по силата на Закона за горите от 1897 г. на имението.
Върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева отхвърлят и иска за признаване за установено, че България е собственик въз основа на изтекла в полза на Интендантството на цивилната листа като държавна институция придобивна давност в периода 1900-1930 г. на имота. Както и за това, че държавата е собственик по силата на Закона за обявяване на държавна собственост върху имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, трябва да плати на Сакскобургготски 18 897 лв. за разноски по делото, а на сестра му - 62 354.
Според върховния съд долната инстанция не е взела предвид, техническата и оценителна експертиза, които описват крепостните актове на имота. "Не е установено също така да е било проведено производство по Закона за горите от 1897 г. и да е бил съставен акт, удостоверяващ, че процесните имоти са държавна собственост. Във всички следващи актове по определяне на територията на горското стопанство и карти на общинската гора имотът, идентичен с описаните в крепостен акт от 1900 г. и 1901 г., както и в продавателен запис от 4 юни 1904 г. е посочен като "частна гора на Негово Величество Царя".
Не може да се приеме за доказано, че имотът е държавна гора държавна гора в нито едно от представените по делото писмени доказателства - стопански карти, дефинитивни стопански планове, актове по определяне предмета на горското стопанство, пише съдът. И допълва, че данните от показанията на свидетелите за построяването на сградите, включително за момента на построяването и за вложените при това средства, не са взети предвид от долната инстанция.
Така върховният съд приема, че спорните постройки са принадлежали на Фердинанд към момента на неговата абдикация, като построени с негови средства в качеството му на собственик на земята, върху която са направени.
Върховният съд не е съгласен с апелативния и за това, че Интендантството на Цивилната листа е придобило имотите по давност в периода 1900 - 1930 г. ВКС приема, че Интендантството не е упражнявало фактическа власт върху имотите с намерение да придобие собствеността било за себе си, било за българската държава, тъй като му е било възложено запазването, управлението и ползването на имотите на бившия цар Фердинанд, намиращи се под възбрана, и то за негова сметка. "Последователно в българското законодателство след Освобождението и до наши дни се провежда принципът, че онзи, на когото е възложено управлението или представителството на чуждо имущество, не може да свои това имущество против онзи, когото представлява или от чието име и за чиято сметка управлява това имущество", пишат върховните съдии.
"Царска Бистрица" е първото дело от серията за царските имоти, което окончателно приключва в полза на Сакскобургготски. Досега държавата спечели делата за "Cитняĸoвo", "Capъгьoл", както и за бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй Bpaнa.
Делото "Царска Бистрица" бе спечелено от държавата на първите две инстанции. Върховните съдии обаче решиха да отнесат казуса до Конституционния съд. И днешното им решение следва произнасянето по конституционното дело.
Сакскобургготски получи дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" през 2002 г. с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от някогашния столичен кмет Стефан Софиянски.
