Парламентът одобри страната ни да предостави военна помощ на Украйна. Решение, което подкрепя такава мярка, беше одобрено вчера на общо заседание на парламентарните комисии по външна политика и по отбрана, и днес, след близо 4-часово обсъждане, беше прието и в пленарната зала. Подкрепиха го 175 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС, ДБ и БВ. Против гласуваха единствено 49 парламентаристи от БСП и "Възраждане".
Решението не означава, че автоматично българската държава ще изпрати оръжие на украинската армия. С него всъщност се възлага на Министерския съвет да изработи проект на решение за военната и военно-техническата помощ, която България да окаже на Украйна, "съобразно българските възможности", както пише в текста. На правителството се дава срок за това от един месец. Втората задача на изпълнителната власт е да организира "в кратък срок" подписването на споразумения за предоставяне на необходимото военно оборудване - отново като се "отчитат българските възможности".
"Министерството на отбраната, в съответствие на решението на парламента, ще подготви своето домашно, като нашето предложение ще бъде крайно консервативно", заяви след гласуването служебният министър на отбраната Димитър Стоянов. "Тази консервативност произхожда от член 9 на Конституцията, където ясно е записано, че въоръжените сили са гарант на сигурността, териториалната цялост и суверенитета и от член 3 на Вашингтонски договор, където изрично е записано, че всяка страна трябва да поддържа собствен отбранителен потенциал", обясни министър Стоянов.
Министерският съвет също ще трябва да проведе и преговори с нашите съюзници в НАТО, за да ни предоставят военна техника и така "ускорено" да се освободим от остарялото съветско въоръжение. В допълнение към всичко това, Народното събрание иска от правителството да предложи пакет от мерки, с които България да участва във възстановяването на Украйна, както и да подкрепим делата, които Киев води срещу Москва в Европейския съд за правата на човека и в Международния съд на ООН.
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВЕЧЕ СЕ СЪПРОТИВЛЯВА
Още вчера служебният министър на отбраната Димитър Стоянов заяви, че "трудно бихме предоставили тежко въоръжение, искано от Украйна, поради простата причина, че ние ще загубим конкретни способности, които няма как да бъдат въозбновени". И допълни, че ще препоръча да бъде дадена такава военна помощ, че да не бъдат редуцирани способностите на Българската армия. Тази позиция отразява и мнението на президента Румен Радев, който назначи служебното правителство.
"Да не забравяме, че България е гранична страна с конфликта и в един момент може да се окажем в доста трудна ситуация", подчерта министър Стоянов. Той посочи, че парламентът взима политическо решение, но експертното ще дойде от Министерството на отбраната след анализ. "Ако някой очаква от нас, че ще си дадем зенитно-ракетните комплекси, съжалявам, но няма как да се случи", заяви министърът на отбраната.
ДЕБАТЪТ В ПАРЛАМЕНТА
Разискването днес започна с остро подмятане на реплики от Ангел Георгиев от "Възраждане", според когото "евроатлантическата сбирщина иска да въвлече България във войнственото малцинство", което вече е изпратило оръжие на Украйна. Въпреки обидните забележки, водещият заседанието Росен Желязков не порица Геориев.
От трибуната Елисавета Белобрадова от ДБ припомни, че основната идея и цел на българските възрожденци и революционери е била да станем част от просперираща Европа. "Те не са искали да имаме проруска ориентиация и да спазваме неутралитет. Предоставяйки военна помощ, ние не само участваме в дневния ред на света, а заявяваме, че участваме като равна страна заедно с всички демократични страни", каза Белобрадова.
Кристиан Вигенин от БСП повтори позицията на столетницата, че е против изпращането на оръжие на Киев. "Разбирам подсмихванията. За партиите, които нямат идеология, мога да го разбера. Те се носят по вятъра", заяви саркастично Вигенин. Според бившия външен министър "този проект е политически мотивиран, прибързан, неподготвен", както и "колективна безотговорност". И допълни, че е цинично модернизацията на армията ни да се обвързва с войната в Украйна. "Нека украинци и руснаци се избиват с нашите оръжия, а нашите съюзници ще ни дадат нови. Това не само че е цинично, но и отвратително", заяви той. Така разкритикува тезата на ПП и ДБ, според която ще дадем старото си съветско оръжие на Украйна, а в замяна ще получим по-ново, западно.
Даниел Лорер от ПП обаче възрази, че "цинизъм е да поддържаш старо оръжие". "Ние не участваме в конфликта, така както не участват и петдесетте други държави, които предоставят оръжие на Украйна", отговори Лорер.
"КОАЛИЦИЯ НА ВОЙНАТА СРЕЩУ КОАЛИЦИЯ НА ХАРТИЯТА"
Остро атакува ПП и БВ лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя прочете цитати на водачите на двете формации Кирил Петков и Стефан Янев, от които става ясно, че са били против изнасянето на оръжие за Украйна. "България няма да дава оръжие на Украйна, заяви Петков през юли. Но нещо днес се е променило. "Български възход" и г-н Янев са най-голяматя изненада. На 21 април 2022 г. Янев е казал, че ще се удължи агонията на хората, ако се изпрати оръжие. Това беше преди избори. Какво се е променило след това и кой е излъганият? Влизате ли в "коалиция на войната" срещу "коалиция на хартията"?", попита Нинова. С това лидерът на столетницата отговори на обвиненията на ПП, че левицата работи заедно с ГЕРБ и ДПС за връщането на хартиената бюлетина.
Според Нинова "повече оръжие означава повече война". Настимир Ананиев от ПП скочи на тези думи, като намекна, че са по-подходящи за "Възраждане", и посъветва БСП да не плаши българските граждани. "Спрете да давате съвети на БСП какво да прави. Ние сме партия, която решава сама", отвърна му рязко Нинова.
УРОК ПО ИСТОРИЯ
Дебатът до голяма степен се превърна в монолог на депутати от "Възраждане"- че изпращането на оръжие е заплаха за националната сигурност, че не трябва да губим отношението на руския народ към нас; че Народното събрание желае да въвлече България във военен конфликт и т.н. Националистът Ивелин Първанов допълнително засили драматичния ефект, като показа от трибуната части от граната, "които са минали покрай ушите на българските войници през Първата световна война". "Не сме в час по история", сряза го водещият заседанието Йордан Цонев. Това обаче не попречи на Първанов да продължи с историческата ретроспекция от парламентарната трибуна.
