Ожесточени спорове предизвика в парламента въпросът какъв трябва да бъде обхватът на защитата на длъжниците в периода на кризата. Това стана при окончателното приемане на промените в закона за извънредното положение късно днес.
Разпоредбата, действала досега, предвиждаше, че временно няма да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на граждани и юридически лица, включително лихви и неустойки, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Срещу текста обаче въстана бизнесът и управляващите решиха да го преразгледат.
В новия вариант, предложен от ГЕРБ и одобрен от парламента, отново беше записано, че заради забавени задължения на граждани и юридически лица няма да се начисляват лихви и неустойки, задълженията няма да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми, договорите няма да бъдат разваляни, ако не се изпълняват, и няма да могат да бъдат изземвани вещи. Но беше допълнено, че мярката ще важи само за длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции по Закона за кредитните институции, и по договори за лизинг. Разпоредбата ще важи и когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции и трети лица – тук влизат колектори и фирми за бързи кредити.
От БСП оцениха новата разпоредба като сериозно отстъпление от защитата, осигурена досега на длъжниците. По-специално промяната ще остави силно уязвими гражданите, които имат дългове към доставчиците на парно, вода, електроенергия, мобилни услуги и др., изтъкнаха социалистите. „Ако сте затворен вкъщи под карантина, загубили сте работата си и нямате доход да си платите тока, предишната редакция забраняваше на енергото да ви го спре. С тази редакция ще може да ви го спре”, обяви соцдепутатът Крум Зарков.
Според управляващите обаче текстът в досегашния му вид създава проблеми за търговския оборот. „Много търговски дружества изпращат писма на своите контрагенти, че на базата на закона за извънредното положение, няма да изплащат задълженията си, което води до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост. И надали му трябва на някого, след края на извънредното положение, да види стотици дела в търговските отделения на съдилищата за несъстоятелност”, обоснова се Христиан Митев от „Обединени патриоти”. По думите му и досега законът с нищо не е задължавал доставчиците да предоставят услугите си, ако клиентите им спрат да плащат.
По-различен аргумент в полза на промяната разви правосъдният министър Данаил Кирилов. Той призна, че за последните седмици няма информация доколко фирми са се опитали да се възползват от разпоредбата, за да се отклонят от изплащане на задълженията си. Но имало остра реакция от държавния газов доставчик „Булгаргаз”, който се оплакал, че ще изпадне в свръхзадлъжнялост, няма да може да плаща на руския „Газпром” и газовите доставки за страната ще бъдат спрени.
И ОЩЕ ПРОМЕНИ
- Държавата ще поеме и осигуровките на работодателя по схемата 60/40, решиха депутатите. По предишната разпоредба НОИ трябваше да превежда 60% от осигурителния доход на работника за срок до 3 месеца, като работодателят се задължаваше да плати останалите 40%, но дължи и съответните осигуровки за служителя си.
- Трудовите договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа ще могат да се сключват за повече от един ден. Това време обаче няма да се признава за трудов стаж. Страните по договора ще могат да се уговорят за работен ден от 4 или 6 часа.
- Министри, областни управители, шефове на ведомства и общински съвети ще могат да намалят или изцяло да освобождават физически и юридически лица – наематели на имоти, които са държавна или общинска собственост, от заплащане на дължимите наеми, ако преценят, че са пострадали от мерките, наложени заради кризата.
- Глобата от 5000 лв. за нарушение на мерките срещу пандемията беше намалена -от 300 до 1000 лв., а при рецидив – от 1000 до 2000 лв. Имуществената санкция от 15 000 лв., предвидена досега за юридически лица и еднолични търговци, също се орязва – от 500 до 2000 лв. при първо нарушение, а при второ – от 2000 до 5000 лв. Тези разпоредби засягат само нарушения, които не представляват престъпление.
- Няма да се допуска принудително изпълнение върху доходи на длъжник в общ размер до минималната работна заплата месечно – или 610 лв. В момента законът позволява общият размер на защитения доход да бъде до 250 лв. месечно.
- Туроператор, който трябва да обезщети свой клиент за неосъществено заради кризата пътуване, може да му предложи ваучер за заплатената сума. Ако клиентът откаже и липсва възможност за замяна на туристическия пакет с друг, туроператорът трябва да възстанови получената сума до един месец от отмяната на извънредното положение.
- Депутатите одобриха приложение с дълъг списък производства, по които ще продължат да текат сроковете в периода на извънредното положение. Това стана след като юристите на ГЕРБ, стреснати от обвиненията, че нарушават конституцията, се отказаха от първоначалното си предложение да се позволи на колегиите на Висшия съдебен съвет (ВСС) да определят кои ще бъдат тези производства.
- Запазва се разпоредбата от действащия закон, според която сроковете, определени по закон, които изтичат в момента, и са свързани с упражняване на права и задължения от граждани и юридически лица се удължават с месец от отмяната на извънредното положение. Добавя се обаче списък с изключения – производствата, свързани с възлагане на обществени поръчки, концесионните процедури, производствата по закона за еврофондове, по Закона за устройството на територията и др.
- Спира се изплащането на държавни субсидии на политическите партии в периода на кризата. Така управляващите спазиха партийното решение, взето след скандала с увеличените възнаграждения на народните представители. Парите, които формациите трябваше да получат от хазната през април, ще им бъдат изплатени чак в края на юни.
- Отменя за 2020 г. т.нар. съдебна ваканция. Става въпрос за периода между 15 юли и 1 септември, през който не се провеждат съдебни заседания.
- Няма да действа забраната МВР да взима дарения от общини, държавни структури и предприятия, или международни органи и организации, когато става въпрос за лични предпазни средства, дезинфектанти, спирт и други средства, предназначени за възпирането на заразна болест. В такива случаи на ведомството няма да му се налага да вписва даренията в своя публичен регистър, а договорите за даренията няма да се одобряват от съответната комисия, създадена от вътрешния министър.
