Около 1730 изборни секции са застрашени от някаква форма на контролиран вот, като 888 от тях са в най-сериозен риск. Данните са от онлайн проучване на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), което бе представено днес и е свързано с предстоящите парламентарни избори на 4 април. Изследването оценява възможните рискове от манипулации при гласуването, а данните за "изкривяването на електоралното поведение" са на базата на последните три вота за НС - през 2013 г,. 2014 г. и 2017 г.  и стъпват на официални резултати от тях.

Най-много секции, отговарящи на условията за "опасност", има в район Хасково - 141. Следват районите Бургас - 134, Добрич и Шумен - с по 106. Най-малко са тези секции в районите Кюстендил - 6, Перник - 11 и Габрово - 13.

"За да твърдим, че има контролиран вот в тези секции, трябва да се говори за 100 процента гласове, подадени за един политически субект. Поради тази причина общият брой на гласувалите хора в тези секции не се равнява на контролирания вот, а само цели да насочи вниманието към тези места", коментират от института.

Обясненията за "отклоняващото поведение на избирателите" са много и с различен характер. От една страна то може да се дължи на етнически вот. Така например с. Бунцево, в община Якоруда, се свързва исторически със съпротивата си срещу Възродителния процес. От друга страна в малките населени места може да има пряка връзка с определени кандидати в партийните листи - например личности, които са родени в района; които са отделили време, за да представят програмата си пред хората; да чуят проблемите на местната общност и т.н", обясняват от организацията, която от години следи както изборите, така и работата на народните представители и други държавни организации. 

Върху начина на гласуване на избирателите може да има и различни форми на натиск – административен, например когато общината е основен работодател; корпоративен по линия на големи предприятия в района, които търсят близост с органите на властта и ползват изборите, за да се позиционират спрямо партийните субекти; купен вот и изнудване на избирателите по линия на социалния статус на отделните общности и др., се посочва още в проучването. 

Всъщност изборните нарушения най-често се случвали там, където населението е изпаднало в някаква форма на зависимост. Тя може да бъде икономическа - поради високите нива на безработица, ниското заплащане на труда или високия дял на застаряващото население; образователна - когато нивото на образованост не позволява на хората да бъдат независими и да разрешават проблемите си самостоятелно; корупционна - когато ресурсите на държавата се използват, за да бъде потиснат политическия плурализъм в населеното място (примерно чрез постоянни проверки, глоби, запор на сметки и т.н. за хората с различно мнение) и др. Целта на организаторите на този процес обаче е винаги еднаква – постигането на предимства чрез контрол върху управлението на публичния ресурс, обобщават от института. 

Посочват още, че за определяне каква точно е тежестта на купения и контролиран вот е необходим по-задълбочен и цялостен анализ.

КУПЕНО ГЛАСУВАНЕ

От публикуваната информация от института се разбира, че през 2013 г. секциите в риск са били 1502, като в тях са били регистрирани 370 хил. избиратели. През 2014 г. броят им е бил 1546 с 390 хил. избиратели, а през 2017 - 1284 секции с 322 хил. избиратели. Тези числа показват, че избирателната тежест на гласовете от тези секции е около 10 процента. От ИРПС правят изрично уточнение, че тези данни не показват еднозначно размера на купения вот.